Постинг
02.03.2008 11:59 -
Възнаграждението на политиците и публично частния интерес
На едно друго място влязохме в полемика с Мартин Заимов по повод публично частния интерес и възнаграждението, което трябва да получават политиците, както и доколко има зависимост между възнаграждението на политика и качеството на неговата работа. Това е моето мнение по темата и би ми било интересно да дискутираме темата и тук..
Въпросът за възнаграждението на политиците няма по необходимост пряка връзка с дискусията за публично-частния интерес. Ако запазим високо теоритичния тон на дискусията може да кажем, че възнаграждението на политиците в дадена държава е част от обществения договор, с който избирателите делегират на политиците правото да управляват. Т.е. тяхното възнаграждение е функция от факторите икономическо развитие на обществото и доходи в него, ниво на егалитаризъм като народопсихлогия и изградени традиции в тази посока.
Според Мартин Заимов повишаването на доходите в публичния сектор ще направи политическата дейност по привлекателна и прозрачна и ще повиши административния капацитет на управляващата бюрокрация.
Вече съм се съгласявал с тази теза преди години и принципно и сега нямам нищо против. Нека увеличим заплатите на политиците - така те ще станат по-честни, по-неподкупни, към политиката ще бъдат привлечени по-читави и успели хора и т.н. Същото важи и за държавната и общинска администрация. Как обаче да се случи и какъв би бил резултата… На първо място икономическото състояние и нивото на доходи в страната не позволяват резки движения в тази посока. Така или иначе доходите на политиците (като заплати) са по-високи от средните доходи на населението, но дори да бъдат увеличени с три пъти, те ще бъдат по-ниски от средно европейските. Къде е тавана и степента на обществена поносимост към подобно увеличение? Органично тук стигаме до народопсихологията и обществената убеденост, че българските политици работят лошо и некачествено, а взимат така или иначе големи заплати, които допълват с корупционни доходи. Как да предложиш увеличение при такава обстановка, само погледнете какво става при всяка информация за закупуване на коли или командировки и тн на политици? За традиции по отношение на формиране на доходи и въобще цялостно отношение към политическата класа като такава (положително) въобще не можем да говорим. Както и да го погледнем подобна нагласа и разбиране и подход към проблема не може да бъде предложен на обществото към настоящия момент, защото то ще бъде отхвърлено, а автора му низвергнат.
След това, няма гаранция, че по-добре платената политическа класа и администрация ще стане по честна и почтена в своето поведение. Доколкото познавам бълграската такава би следвало да се очаква обратен ефект и допълнително онагляване, но това е само предположение. Едно е сигурно обаче, колкото и да се увеличават възнагражденията в публичния сектор, той никога няма да стане по-привлекателен като възнаграждение, перспектива и възможности от частния. Представям си как поставен пред дилемата дали да стане началник отдел в министерство или вицепрезидент на клона на водеща компания в България някой млад, амбициозен и кадърен човек избира да бъде чиновник… Дори да го направи този избор ще е въпрос на конюнктура, а не на перспектива.
Твърдението на Заимов, че политическата класа е повсеместно дискредитирана е силно преувеличено разбира се и обслужва тезата му, но това не е чак толкова важно в случая. Важното е, че в политическия живот на една утвърдена демокрация действат правила и те много ясно рамкират процеса на изграждане и развитие на една политическа кариера. Не се сещам за пример как пълен аутсайдер се превръща за една нощ във водещ политик, в която и да е западна държава през последния век и нещо. За съжаление в България това е масова практика. Работата на политик (защото това е работа и професия) се упражнява от два вида хора - първият откровени кариреристи неуспели да се реализират никъде и видяли в политиката своя шанс за публично признание и материално обогатяване и вторият, случайно попаднали хора на принципа “Пич дай да те пиша в една листа”. Третият вид, политици, които са подготвени за това и се изграждат като такива за жалост у нас почти не съществува.
Що се отнася до темата за публично-частния интерес и партньорство - както политиците са безсилни без работеща икономика, така и бизнеса няма как да се развива без наличието на политическа класа, която да разработва правила и да формира политики. Времето на “Търговците-принцове” на Азимов е все още във фантастичните романи.
С други думи работата на съответния политик и в частност съветник е да реалзира програмата, с която е избран, като от програмен документ я претвори в политически решения. Който има мнозинство го прави, който е в опозиция опонира и се бори да спечели доверие за своята теза.
Независимите институции са създадени от политиците именно, за да бъдат независими и да не са подвластни на краткосрочни политически сътресения и конюнктура. Затова го има и разделението на властите и по дифиниция съдебната е вън от политическата, за да може именно да контролира и коригира тяхното поведение и спазването на законите.
Т.е. компетенциите на ЕБВР, Федералният резерв, ЕЦБ и други институции са съвсем пренамерено дифинирани като независими и са продукт на политическо мислене и решение. В друга ситуация други политици може да решат друго и тази независимост да бъде радикално променена.
Що се отнася до въпросите кой е компетентен за това дали частна компания трябва да се грижи за водата или не - тъжно е да се чува такъв въпрос от действащ съветник. Единствено компетентен е Общинския съвет с други думи политическия орган на управление на общината и в неговите правомощия е да реши дали да се съобрази с мнението на ЕБВР или на който и да е било друг. Негова е работата да прецени, да вземе решение и да го възложи на кмета за изпълнение. Това е политическо решение. Политикът е в пълното си право да е некомпетентен по въпроса за озеленяването и също така е в пълно право да използва или не експертния капацитет и знаия на екологичните организации, за да си набави нужните му знания за вземане на решение.
Никой няма нищо против дебата за политиката и за формирането на честна политическа класа, но той е посъщество теоритичен и външен за реалния политически живот. Единственият начин такъв дебат да се случи е някой политик да започне да работи по този начин. Когато всеки ден един човек иска в Народното събрание поименно преброяване на кворума преди всяко гласуване ще се намери бързо и адекватно решение на въпроса с гласуването с чужди карти например. Но за съжаление нищо подобно не се случва.
Въпросът за възнаграждението на политиците няма по необходимост пряка връзка с дискусията за публично-частния интерес. Ако запазим високо теоритичния тон на дискусията може да кажем, че възнаграждението на политиците в дадена държава е част от обществения договор, с който избирателите делегират на политиците правото да управляват. Т.е. тяхното възнаграждение е функция от факторите икономическо развитие на обществото и доходи в него, ниво на егалитаризъм като народопсихлогия и изградени традиции в тази посока.
Според Мартин Заимов повишаването на доходите в публичния сектор ще направи политическата дейност по привлекателна и прозрачна и ще повиши административния капацитет на управляващата бюрокрация.
Вече съм се съгласявал с тази теза преди години и принципно и сега нямам нищо против. Нека увеличим заплатите на политиците - така те ще станат по-честни, по-неподкупни, към политиката ще бъдат привлечени по-читави и успели хора и т.н. Същото важи и за държавната и общинска администрация. Как обаче да се случи и какъв би бил резултата… На първо място икономическото състояние и нивото на доходи в страната не позволяват резки движения в тази посока. Така или иначе доходите на политиците (като заплати) са по-високи от средните доходи на населението, но дори да бъдат увеличени с три пъти, те ще бъдат по-ниски от средно европейските. Къде е тавана и степента на обществена поносимост към подобно увеличение? Органично тук стигаме до народопсихологията и обществената убеденост, че българските политици работят лошо и некачествено, а взимат така или иначе големи заплати, които допълват с корупционни доходи. Как да предложиш увеличение при такава обстановка, само погледнете какво става при всяка информация за закупуване на коли или командировки и тн на политици? За традиции по отношение на формиране на доходи и въобще цялостно отношение към политическата класа като такава (положително) въобще не можем да говорим. Както и да го погледнем подобна нагласа и разбиране и подход към проблема не може да бъде предложен на обществото към настоящия момент, защото то ще бъде отхвърлено, а автора му низвергнат.
След това, няма гаранция, че по-добре платената политическа класа и администрация ще стане по честна и почтена в своето поведение. Доколкото познавам бълграската такава би следвало да се очаква обратен ефект и допълнително онагляване, но това е само предположение. Едно е сигурно обаче, колкото и да се увеличават възнагражденията в публичния сектор, той никога няма да стане по-привлекателен като възнаграждение, перспектива и възможности от частния. Представям си как поставен пред дилемата дали да стане началник отдел в министерство или вицепрезидент на клона на водеща компания в България някой млад, амбициозен и кадърен човек избира да бъде чиновник… Дори да го направи този избор ще е въпрос на конюнктура, а не на перспектива.
Твърдението на Заимов, че политическата класа е повсеместно дискредитирана е силно преувеличено разбира се и обслужва тезата му, но това не е чак толкова важно в случая. Важното е, че в политическия живот на една утвърдена демокрация действат правила и те много ясно рамкират процеса на изграждане и развитие на една политическа кариера. Не се сещам за пример как пълен аутсайдер се превръща за една нощ във водещ политик, в която и да е западна държава през последния век и нещо. За съжаление в България това е масова практика. Работата на политик (защото това е работа и професия) се упражнява от два вида хора - първият откровени кариреристи неуспели да се реализират никъде и видяли в политиката своя шанс за публично признание и материално обогатяване и вторият, случайно попаднали хора на принципа “Пич дай да те пиша в една листа”. Третият вид, политици, които са подготвени за това и се изграждат като такива за жалост у нас почти не съществува.
Що се отнася до темата за публично-частния интерес и партньорство - както политиците са безсилни без работеща икономика, така и бизнеса няма как да се развива без наличието на политическа класа, която да разработва правила и да формира политики. Времето на “Търговците-принцове” на Азимов е все още във фантастичните романи.
С други думи работата на съответния политик и в частност съветник е да реалзира програмата, с която е избран, като от програмен документ я претвори в политически решения. Който има мнозинство го прави, който е в опозиция опонира и се бори да спечели доверие за своята теза.
Независимите институции са създадени от политиците именно, за да бъдат независими и да не са подвластни на краткосрочни политически сътресения и конюнктура. Затова го има и разделението на властите и по дифиниция съдебната е вън от политическата, за да може именно да контролира и коригира тяхното поведение и спазването на законите.
Т.е. компетенциите на ЕБВР, Федералният резерв, ЕЦБ и други институции са съвсем пренамерено дифинирани като независими и са продукт на политическо мислене и решение. В друга ситуация други политици може да решат друго и тази независимост да бъде радикално променена.
Що се отнася до въпросите кой е компетентен за това дали частна компания трябва да се грижи за водата или не - тъжно е да се чува такъв въпрос от действащ съветник. Единствено компетентен е Общинския съвет с други думи политическия орган на управление на общината и в неговите правомощия е да реши дали да се съобрази с мнението на ЕБВР или на който и да е било друг. Негова е работата да прецени, да вземе решение и да го възложи на кмета за изпълнение. Това е политическо решение. Политикът е в пълното си право да е некомпетентен по въпроса за озеленяването и също така е в пълно право да използва или не експертния капацитет и знаия на екологичните организации, за да си набави нужните му знания за вземане на решение.
Никой няма нищо против дебата за политиката и за формирането на честна политическа класа, но той е посъщество теоритичен и външен за реалния политически живот. Единственият начин такъв дебат да се случи е някой политик да започне да работи по този начин. Когато всеки ден един човек иска в Народното събрание поименно преброяване на кворума преди всяко гласуване ще се намери бързо и адекватно решение на въпроса с гласуването с чужди карти например. Но за съжаление нищо подобно не се случва.
Няма коментари
Търсене
Блогрол
