Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
20.06.2016 12:02 - Забавният петък на един льохльо...
Автор: aman Категория: Забавление   
Прочетен: 1536 Коментари: 0 Гласове:
4

Последна промяна: 20.06.2016 13:55

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg Постингът е бил сред най-популярни в Blog.bg
Не, не беше петък 13, съвсем обичаен 17-ти юни, края на работната седмица. Ама не знам какво му стана и как се получи така - не зная дали има връзка с деня или пък с първите горещници след предъждовната пролет, ама ей на.

Нали си падам малко фен на "активното движение" - че понеже не ни се получава с ум, белким компенсираме със скорост и мускул, ей на тръгвам по стълбището към офиса на седмия етаж. В бизнес-сградата след мен е избрала да ползва този начин на придвижване млада дама. Подозирам, че е от четвърто-петия етаж - ИТ фирма и фирма за минерална вода, и така на всяка площадка като завъртя я виждам как се изкачва зад мен. И хоп, изведнъж я виждам как подминава най-крайно възможната дестинация - пети етаж. На шестия (понеже не е от нашите) има гъзарска юридическа кантора, там пешеходци, особено в посока нагоре няма и затова бях безкрайно изненадан като я видях на средната площадка към шестия етаж. И тя ме видя и явно се изненада не по-малко. Погледна ме смутено, каза едно ах, направи кръгом и след мако чух как магнитната карта отваря вратата на петия етаж. Самозачудих се и все пак се успокоих, че отвори петия етаж, а не ме е следвала по неясни за мен причини от третия...

Час по-късно трябва да се кача бързо и ползвам асансьора„ виждам първата отваряща се врата и нахлувам, без да забележа две момичета, които по друга траектория се опитват да направят същото. Смотолявам някакво "извинете", че не ги прегази, чеквам седмия етаж и вглъбено си седя. Асансьорът спира и се дърпам да направя място на момичетата, че те също не са от нашите и трябва да слязат на по-ранен етаж. Вратата се отваря и гледам познатата обстановка на седмия етаж - обръщам се, те едни такива мили, усмихнати, а аз "Май Ви повозих", какъв "май", много е умно да констатираш очевидности - а те -  едната "Ми, ние се заблудихме и не натиснахме..", другата, "Няма нищо, беше ми приятно...".

Ъъъъ, какво им става на всички днес - излизайки поглеждам отражението си в огледалото на асансьора - е, нали съм високопланински джентълмен, не извиках от страх, но се постреснах на визията на участник в масовка от зомби сериал, с видими лицеви белези от радващите последствия на съчетанието между хронично недоспиване и хроничен глабовол, който некои емоционалности бяха предизвикали в иначе суровата ми селска същност. "Неустоимия чар на мъжката болка... ". Направих нещо като усмихвка - от това, което видях в огледалото измъчено озъбване, от ответните усмивки, явно е било нещо средно между Клуни и Брат Пит...

Майтап си мислите - тичам да си изкарам нова гражданска (със зелена карта), разбира се всички банкомати в околността - пари йок, а единствения дет пуска - няма бележки и в едри копюри, да си харчиш по-лесно. Ама тва малък кахър, сядам кротко на стола срещу служителката в застрахователния брокер, а тя нещо, ръчка, сменя, принти и т.н. професионално, а накрая - дава ми полицата и --- "това е личния ми телефон, можете да ме потърсите по всяко време..."....


Прибирам се в офиса и изведнъж фийда ми като се задръсти с "Отиваме в Благоевград...", мани тва, ама от 500 приятели у фейсбук 342 - ма, опа, 343, 354...., се сетиха да ми пуснат едно чатче - ще ходиш ли на концерта на Джипси и Заз, на наградите на БГ радио, БГ мама и нам кво си.... НЕ, НЯМА ДА ХОДЯ! на 392 излязох от фейсбук и си спрях нотификациите на месинджъра. Десет души звънаха.... Накрая звъни и служебния - шефката. Е няма начин тя да ме пита за Благоевград... Да бе да! "Я ми кажи тази кампания за Благоевград .......", е, точно сега ли баш! 

Да затваряме кепенците - днес раничко седем и половина... Излизам от сградата и едно момиче в промоутърски дрехи почти хуква след мен (абе кви са тия късни промоции) - господине - ще си изберете ли подходящ за Вас омекотител... Е кво па ми е твърдото, че да си избирам омекотител - ама толкова ли ми личи, чудя се...., а тя.. Мисля, че този ще е подходящ за Вас (от кога омекотителите са подходящи за някого) и ми се усмихва едно мило. Вземам някакво черно пластмасово шишенце и таман да си тръгна тя ми казва
- Аз съм Мария....
(Приятно ми е льо Контейнерът) - казвам си наум, а на глас смотолявам нещо, което може би звучеше
- Блглаодармерлиси - обръщам се и правя резка черта по посока колата, като се оглеждам като партизанин за нови "засади". По едно време хвърлям поглед върху омекотителя moon flower - e нема що, мноу "подходящо", направо съм цъфнал и на път да вържа - ама на луната!

Ае, свърши се - колата, бръм и радио 1 рок, некъв заговор, през песен Металика - то нали: Trust I seek and I find in you, Die, die, die my darling и For Whom the Bell Tolls - то ясно фор хум, ама може ли малко по-така - и между тях за цвят ооо уи ааар дъст ин да уииинд, бифооор да дааууун и далии ти закъсняя илии времетооо бързаше, ай сиктир! Ши слушам Z-rock - Нема начин да не е Крис Корнел - акустично от Пловдив, да извие онова ..... alone, alone.... Енерджи - Айм сооо ексайтед, нали бе значи...Е Хоризонт е пълна скука - няма ме предаде -  няма! .... фалшив герой от филм .. И тази част от мен остава малък сувенир - Мирко, кво... И милото ми родно, обществено, скучно радио се е съюзило срещо мен. Подхождам екстремно - нали там ония ситуации изисквали еникви си решения - бам, за ужаст на колата ми - радио "Веселина" - да бе да, ама за кремвершите им вярвам .... Как па нема да е Славчо -  Ти си всичко това, което ме държи, в този голям живот... Наричам те любов!

Нариичааш ме - гасии радиото! Ще се мълчи, а то, нали всичко тръгналО за Благоевград и задръстване половин километър един час. По едно време, по панорамния, преди "Бар шишарка", от лявата страна, от ЛЯВАТА страна до мен и покрай колоната автомобили "профучават" възрастна двойка хванати за ръце - тя с бастунче, той с раничка, средна възраст 80...., държат се за ръка, усмихват се влюбено и отшумяват в далечината, като в класически холивудски филм. Ех, лов ис ол араунд ми.... А колоната не мърда - СВинщина, след СВинщина и тук таме някое "Е"... Тия дни СВ-тата, ще са повече от Е-тата в Благоевград. То, знаете ли къде е най-голямата концентрация на "е" - та в България - ама тва е друга смешка....

Три часа - СВ-та, Е-та и БМВ-та... последните гордо лепнали си сезонни винетки!

Ааа, да и понеже някъде горе писах, че съм високопланински джентълмен, или с други думи - villager from the Midwest, та ако се чудите що тоя неубран пост е в "Забавление", да обясня, че съобразно нашия мидълзападняшки АкцЕнт, fun се чете като фен...

Та, горе долу тва е - важното е да е фен, за всичко друго все ще се намери некой elbow... в смисъл на пункаки с машинно масло и грес и винкел у средата.

С други думи, малко като в онзи виц за илюзониста-карък, дето нали пробвал всякакви фокуси и никой не му обръщал внимание или не му се получавали, а накрая си потъркал топките и те... изчезнали.... ТА и аз така - след малко, като събера смелост,  ще вляза да видя кво се случва във фейсбук, пуснах си вече телефоните, ама.... още не смея да си ги потъркам, абе не съм илюзонист, ама тва с илюзииите...

И нямаше начин, това да не ми е 69-тия постинг в блога! Аман! Чудя се, дали три гълтока от омекотителя ше свършат нужната работа или да ида да се фотоепилирам - във вана - със сярна киселина, ей така за по-сигурно!





Гласувай:
4



Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: aman
Категория: Други
Прочетен: 529028
Постинги: 80
Коментари: 585
Гласове: 897
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол