Не ви ли прави впечатление следния факт - британските граждани се наричат поданици, а българските поданици - граждани....?
  Британия (не случайно Велика), за България си знаем - по дефолт, целия свят е в непрестанен заговор как да унищожи неподправеното ни величие:

1. Гласува се в делничен ден в средата на седмицата. Дни за размисъл няма, предпоставено е, че мисленето е присъща човешка черта, стимулирането на чиято проява не се прави в една събота средногодишно. (представятели си ако мислехме два дни средногодишно... или поне пълноценно използвахме едната събота, вместо да се чудим как да се нацоцаме с предвидливо създадения алкохолен запас);

2. Кампанията е 10 седмици - 70 дни, тук 30 - ние си знаем, даже може да се намали на 20, все пак си имаме ден за размисъл, пиянството в който компенсира всичко;

3. В изборите участват регистрирани предварително за това избиратели - т.н. "активна регистрация", така е ясно още преди това каква ще е избирателната активност и кои граждани са решили да участват в изборния процес. Тук едни питекантропи, подкрепяни от цялата "политическа класа" въведоха апендиксовия феномен задължително гласуване. Принципът му е - като си толкова зле и не можеш и майка си да накараш да гласува за теб без да и платиш, да и обещаеш или назначиш бизнес и служба, или да и пратиш "десетник", да я респектира - еми ще я задължиш!

4. Никой не ограничава правото на гражданите на Великобритания, където и да е по света да гласуват - независимо дали са с индийски, индиански, ирански или исперихски произход. Обратното, правят се специални кампании сред тези общности - вкл. и българската в Британия. Тук, всеки, който не може да бъде поставен под контрол и не е "верноподаник" - му се показва ясно, че не е желан.

5. Може да се гласува по всички видове възможни начини - вкл. и по пощата. Въвеждането на едно електронно гласуване в Бг е драматургичен сюжет от който някой шесторазряден комик в Англия би могъл да направи чудесна кариера - стига да можеше да научи от някъде за тази "истинска българска драма".

6. Няма праг за валидност на референдума, нито съотнасяне на електоралното участие спрямо други възможни избори. Ние толкова обичаме пряката демокрация, че слагаме всевъзможни пречки пред реализирането ѝ - сигурно да не заболеем от любов... Ако така се ползваха кондоми и в създадените от политиците ни гета..., ехе....

7. Резултатът от референдума не е задължителен! Решението се взима от Британския парламент и правителство, които носят отговорност за управлението на страната. Леле, кви сме гъзари, нашите са задължителни..., ако минат 66 и 6 прага и 12 дела в Конституционния съд, евентуално. Но, въпрос на политическа култура е, дори победителя в референдума да има само глас повече, парламентът и правителството да се съобразят с тази воля - демокрация му викат по света - тук "упадъчни еврогейски ценности" - ово е стандарт!

8. Броенето на резултатите се осъществява от 12 преброителни центрове в цялата страна, където постъпват целия вот на британските граждани. Професионална администрация от експерти, които си свършват работата в рамките на един ден. За нашите изборни баталии при броенето е даже срамно да се споменава.

9. В рамките на кампанията една партия може да се ангажира да защитава един въпрос от референдума, но може и да не се и всеки неин член и политик да се изявява и в двете посоки. Пример - Камърън-Джонсън. Само си представете сега в България по произволен въпрос поставен на референдум един срещу друг публично дебатират за и против Борисов и Цветанът му.

10. Има два основни "играча" в битката за и против, които получават държавно финансиране и възможност да водят кампания както и таван за разходване на собствени средства. Всеки гражданин, може сам да се регистрира като защитник на едната страна при определени условия. Разбира се, отчитането на средствата, прозрачността при разходването, дарения и т.н. е гарантирано. За сравнение - да се сетим за групата партизански инициативни комитети от Видин - градът, който най-много в целия свят се страхува от електронното гласуване...