Гълъбите нейде отлетяха
И прозорецът ни сякаш опустя
С тях ли полетя душата
Недочакала навеки пролетта

Пуста е самотната ти стая
Снимките ти гледам с тъга
Няколко цветя, само пиано
Няма я онази топлота  

Сутрин слънцето в нея пускам  
Вечер паля свещ в тишина
И по навик питам: "Как си мамо?"
Но съзирам само пустота  

И сълзи от някъде напират  
Стиснато е гърлото сега
Просто малка празна стая 
А довчера в нея ти живя...

Много е тежко. Да почиват в мир нашите майчици, поклон. Хубав стих.

Лек полет на душата и! Раздяла няма, просто живота се трансформира...
Бъди силен! Прегръщам топличко!

Ели