познавам те от мрак до мрак

и в ранна утрин, в дните луди

докрай разбита в тъжен час

изстрадах твоите копнежи

въздигах се и с теб горях

не огън бяха, а палежи

дивашки танц от страст и страст

изстрадах твоите възторзи

разливах се като река

море от радостни кипежи

превръщащи в ден нощта

изстрадах твоите провали

ръцете ти с ръце държах

сълзите ти в сърцето сбирах

и вътре в себе си кървях

изстрадах твоята любов до края

летяхме двама в синева

и от върха на планината

неповторими на света

изстрадах нашата раздяла

не, лъжа, още страдам аз

до смърт, до дъно, до провала

животът сянка е без нас...

изстрадах, всичко аз изстрадах

без теб не мога, но вървя

по пътища уж светло-равни

а всъшност в лепкава тъма