Постинг
03.10.2012 11:19 -
Ако в България политиците не си подават оставка по морални и етични причини, това означава ли, че те нямат морал?
То май целият пост може да приключи с въпроса в заглавието. Малко риторичен ми идва, но все пак нека поразсъждаваме ей така - без особен повод или пък поради многото такива, върху него.
По принцип оставката е морален акт, с който даден човек поема отговорност, разграничава се, дава етична оценка или просто се оттегля поради невъзможност да изпълнява качествено задълженията, които е поел заемайки политически или публичен пост. Такива оставки не се "приемат" или "отхвърлят" точно защото са индивидуално изявление, а в такъв случай личната воля е суверенно и неотменимо право.
Естествено има и такива оставки, които се подават с идеята да не се случат, или както обикновено се казва и пише в публичното пространство "да не се приемат". Тези оставки са декларативни и представляват един публично-пространствен цирк имащ за цел да имитира морално поведение и да заблуди обществото, да преодолее публичен скандал или социален натиск, който е довел до този "морален акт на отговорност". Естествено и по правило тези оставки се отхвърлят дали по решение на "бащицата отгоре" или под "дружен и колективен натиск с хиляди събрания, писма и молби отдолу". Цялото театро завършва с обичайната декларация на съответното лице, че видите ли той си подал оставката, но щяло да бъде безотговорно и той бил поел личен ангажимент пред бащицата, или пък не можел да предаде своите съпартийци, колеги, структури, електорат и т.н..... Така крайният резултат е хем проблемът отшумял, хем персоната от чиста по-чиста и цялата в бяло...
Има и оставки, които са "до поискване". Те са декларирани в публичното пространство обикновено като стандартен отговор на въпрос от типа "Като толкова се умазахте, ще си подадете ли оставката?" и тогава следва светкавичното "Оставката ми е в джоба и стига "бащицата" да прецени, аз веднага ще си я подам!". С което моралната дилема и казус се прехвърля върху съответния "бащица" бил той министър, министър-председател, президент, политически лидер и т.н. по-високо лице в йерархията. По същество зад този подход мотивите и целите са същите като във втория случай с единствената разлика, че съответното публично лице демонстрира ярко и непоколебимо разпада ни личния си морал, отказа да носи отговорност за действията, както и адресата на своята отговорност, който по йерархия може да е човека над него, но по същност на позицията винаги е обществото като цяло или някоя конкретна група от него. Резултатът и от това действие е, че съответния "бащица" дърпа ушите на "провинилия" се публично и го натоварва с повече отговорност да се поправи, която "носещият оставката си в джоба" естествено поема, обикновено до следващия път...
Разбира се има и случаи, в които оставката се иска - било то пряко от обществото, чрез различни форми на обществен натиск и протести - пряко или чрез различни сдружения на гражданите, било то по политически причини - обикновено от опозицията към управляващите в индивидуални качества или като цяло и много рядко в рамките на вътрешноорганизационен дебат или вътрешно-опозиционни действия. В първите два случая обикновено сработват сценарий вторият или третия сценарий за отработване на ситуацията, а в третия при вариант "вътрешноорганизационен дебат" обикновено е обикновен другарски съд, от който публиката рядко разбира нещо, но резултатът е предизвестен, а появата на вътрешна опозиция е първия симптом за проблеми, които често водят до така характерните в България цепения, отлюспвания, създаване на дублетни организации и т.н.
О, да не забравя и случая, в който висшестоящ "иска оставката" на свой подчинен. Така се пише или казва в такива ситуации, но това по своята съшност си е обикновено уволнение маскирано с по-приемлива от пиар гледна точка дума!
Описвайки така с едри щрихи характерните случи всеки може сам да посочи и да прецени каква е българската практика и коло пъти и за колко души му е известно да се е случил първия вариант, при който оставката е доброволен, индивидуален и необратим акт на поемане на отговорност! Ще ми е любопитно колко примера могат да бъдат дадени за това.
Кога и при какви казуси по света хората си подават оставките - сами! Така като се замисля, без да се задълбочавам особено, върху това, което съм чел и виждал в тази област се сещам за следните случаи:
1. При изборна загуба, когато политическия лидер е заявил, че явявайки се на изборите ще спечели.
2. При груба управленска грешка довела до някакъв сериозен политически или същностен проблем в управлението на даден ресор или на страната.
3. При недобра певенция и недостатъчно ефективни действия в ситуация на криза.
4. При неумени да се води диалог и преговори в резултат, на което обществото или партньорите се настройват към съответното лице, институция и управление.
5. При поява на факти, свързани с нечестно финансиране, наличие на черни каси, неумело управление на финансите.
6. При проява на дискриминационно поведение в целият спектър на това понятие.
7. При прояви на радикален национализъм или религиозен фанатизъм, които могат да застрашат развитието на държавата и нейните международни позиции.
8. При съмнения за корупция, конфликт на интереси, търговия с влияние, необосновано забогатяване и промяна в стандарта на живот, нерегламентиран и необявен публично лобизъм.
9. При тежки скандали, свързани с лично поведение, отличаващо се натрапчиво от демонстрираното обществено такова - най-често секс скандали в най-различните им проявления или прихванати пиянски изцепки, дрога, непремерени думи и т.н.
10. Когато лицето прецени, че задълженията и отговорностите му надхвърлят неговите възможности да се справи с тях към съответния момент.
Сигурно има и още и със сигурност във всеки конкретен случай има нюанси или различни подходи и типове поведение. Пак се позамислям да се сетя кога в България някой сам без да го натискат и то видно и публично или без да бъде принуден от някого си е подавал оставката по някоя от тези причини? Помогнете ми?
А не е ли най-важната функция на публичните - обществени и политически фигури именно чрез своято публичност и власт да възпитават и да бъдат пример със своето поведение за обществото? Някой ще ме опонира и то с основание, че работата им е да управляват добре! Но, тогава влизаме в друга дискусия, какво значи да те управляват добре и влиза ли почтеността, прозрачността и моралният пример в дефиницията за добро управление. Ако ли не? Ами то и Менгеле предполагам е бил прекрасен лекар...
Хората често забравят или просто не се сещат, че преди да се роди "американската мечта" във варианта, който днес я възприемаме тя се случва във Франция. Същата Франция на Великата революция и Великата гилотина, която изяжда революцията. Изяжда я, но мечтата остава. Въплатена от идеята за това, че хората са равни по права и различни по възможност, въплатена в чисто житейския пример на дребни адвокати и буржоа превърнали се в блестящи държавници и лидери, въплатена от историята но онова корсиканче, което ще извърви целия път от Аячо до Париж, за да стане Император на Франция. Да, и той накрая ще се превърне в диктатор, за който Бетовен ще напише, а след това промени посвещението на своята симфония, но мечтата остава.... Мечта, превърната в реалност, в която един човек със своите качества, амбиция и воля може да стигне до върха, независимо от къде е тръгнал и стоейки на върхя да дава пример, да възпитава.
Е, ако се върнем на темата - оставката като акт не би следвало да е пиар действие, имащо за цел да успокои обществото или да замаже проблема, оставката е един от инструментите, с които публичната фигура казва на останалите, че независимо от всичко морал все пак има и че доброто, въпреки всичко е обществената норма, която в крайна сметка винаги възтържествува.
И пак се питам, ако за 22 години преход такъв пример не сме видели, то имат ли морал нашите си български публични фигури и какви са ценностите, които носят? Какво е измерението на липсата на морал и ценности и дали можем да видим ясно проследима диря в поведението на всички, на които през тези години сме възлагали власт, пречупени през един простичък акт на лична отговорност - оставката и неговото отсъствие.
Ако властта е самоцел, крайна цел и единствено желание, то възможно ли е човек, който я обладава да е способен на морален акт?
Ако основният мотивиращ фактор за престой във властта е желанието да се облагодетелстваш - себе си и тези около теб, то може ли да има морал в човек мотивиран от това?
Ако искаш да оцелееш във властта на всяка цена имаш ли нужда от гражданско общество и демокрацията за теб демокрация ли е или просто фасада, която ползваш при нужда и по необходимост, за да се задържиш във властта?
Ако в твоята ценностна система не съществуват прегради за това да лъжеш, крадеш, прикриваш истината, манипулираш за своя изгода, търгуваш с власт то нужни ли са ти независими медии, независимо общество от грамотни, знаещи и самостоятелни хора?
Ако си способен и ти е вътрешно присъщо да се възползваш от положението си, за да обиждаш и дискриминираш слабите, да чешеш егото си, да получаваш секс или каквито и да е други нерегламентирани облаги от властта, то от какъв електорат имаш нужда, за да те избира?
Мога да питам и още, но мисля, че дори само отговора на тези въпроси ще нарисува пред всеки картината на българската политическа и публична класа във всичките и измерения и полюси и това, в което системно превръща България и българските граждани, за да може да се самовъзпроизвежда и да създава около себе си среда на себеподобни!
Докога......
По принцип оставката е морален акт, с който даден човек поема отговорност, разграничава се, дава етична оценка или просто се оттегля поради невъзможност да изпълнява качествено задълженията, които е поел заемайки политически или публичен пост. Такива оставки не се "приемат" или "отхвърлят" точно защото са индивидуално изявление, а в такъв случай личната воля е суверенно и неотменимо право.
Естествено има и такива оставки, които се подават с идеята да не се случат, или както обикновено се казва и пише в публичното пространство "да не се приемат". Тези оставки са декларативни и представляват един публично-пространствен цирк имащ за цел да имитира морално поведение и да заблуди обществото, да преодолее публичен скандал или социален натиск, който е довел до този "морален акт на отговорност". Естествено и по правило тези оставки се отхвърлят дали по решение на "бащицата отгоре" или под "дружен и колективен натиск с хиляди събрания, писма и молби отдолу". Цялото театро завършва с обичайната декларация на съответното лице, че видите ли той си подал оставката, но щяло да бъде безотговорно и той бил поел личен ангажимент пред бащицата, или пък не можел да предаде своите съпартийци, колеги, структури, електорат и т.н..... Така крайният резултат е хем проблемът отшумял, хем персоната от чиста по-чиста и цялата в бяло...
Има и оставки, които са "до поискване". Те са декларирани в публичното пространство обикновено като стандартен отговор на въпрос от типа "Като толкова се умазахте, ще си подадете ли оставката?" и тогава следва светкавичното "Оставката ми е в джоба и стига "бащицата" да прецени, аз веднага ще си я подам!". С което моралната дилема и казус се прехвърля върху съответния "бащица" бил той министър, министър-председател, президент, политически лидер и т.н. по-високо лице в йерархията. По същество зад този подход мотивите и целите са същите като във втория случай с единствената разлика, че съответното публично лице демонстрира ярко и непоколебимо разпада ни личния си морал, отказа да носи отговорност за действията, както и адресата на своята отговорност, който по йерархия може да е човека над него, но по същност на позицията винаги е обществото като цяло или някоя конкретна група от него. Резултатът и от това действие е, че съответния "бащица" дърпа ушите на "провинилия" се публично и го натоварва с повече отговорност да се поправи, която "носещият оставката си в джоба" естествено поема, обикновено до следващия път...
Разбира се има и случаи, в които оставката се иска - било то пряко от обществото, чрез различни форми на обществен натиск и протести - пряко или чрез различни сдружения на гражданите, било то по политически причини - обикновено от опозицията към управляващите в индивидуални качества или като цяло и много рядко в рамките на вътрешноорганизационен дебат или вътрешно-опозиционни действия. В първите два случая обикновено сработват сценарий вторият или третия сценарий за отработване на ситуацията, а в третия при вариант "вътрешноорганизационен дебат" обикновено е обикновен другарски съд, от който публиката рядко разбира нещо, но резултатът е предизвестен, а появата на вътрешна опозиция е първия симптом за проблеми, които често водят до така характерните в България цепения, отлюспвания, създаване на дублетни организации и т.н.
О, да не забравя и случая, в който висшестоящ "иска оставката" на свой подчинен. Така се пише или казва в такива ситуации, но това по своята съшност си е обикновено уволнение маскирано с по-приемлива от пиар гледна точка дума!
Описвайки така с едри щрихи характерните случи всеки може сам да посочи и да прецени каква е българската практика и коло пъти и за колко души му е известно да се е случил първия вариант, при който оставката е доброволен, индивидуален и необратим акт на поемане на отговорност! Ще ми е любопитно колко примера могат да бъдат дадени за това.
Кога и при какви казуси по света хората си подават оставките - сами! Така като се замисля, без да се задълбочавам особено, върху това, което съм чел и виждал в тази област се сещам за следните случаи:
1. При изборна загуба, когато политическия лидер е заявил, че явявайки се на изборите ще спечели.
2. При груба управленска грешка довела до някакъв сериозен политически или същностен проблем в управлението на даден ресор или на страната.
3. При недобра певенция и недостатъчно ефективни действия в ситуация на криза.
4. При неумени да се води диалог и преговори в резултат, на което обществото или партньорите се настройват към съответното лице, институция и управление.
5. При поява на факти, свързани с нечестно финансиране, наличие на черни каси, неумело управление на финансите.
6. При проява на дискриминационно поведение в целият спектър на това понятие.
7. При прояви на радикален национализъм или религиозен фанатизъм, които могат да застрашат развитието на държавата и нейните международни позиции.
8. При съмнения за корупция, конфликт на интереси, търговия с влияние, необосновано забогатяване и промяна в стандарта на живот, нерегламентиран и необявен публично лобизъм.
9. При тежки скандали, свързани с лично поведение, отличаващо се натрапчиво от демонстрираното обществено такова - най-често секс скандали в най-различните им проявления или прихванати пиянски изцепки, дрога, непремерени думи и т.н.
10. Когато лицето прецени, че задълженията и отговорностите му надхвърлят неговите възможности да се справи с тях към съответния момент.
Сигурно има и още и със сигурност във всеки конкретен случай има нюанси или различни подходи и типове поведение. Пак се позамислям да се сетя кога в България някой сам без да го натискат и то видно и публично или без да бъде принуден от някого си е подавал оставката по някоя от тези причини? Помогнете ми?
А не е ли най-важната функция на публичните - обществени и политически фигури именно чрез своято публичност и власт да възпитават и да бъдат пример със своето поведение за обществото? Някой ще ме опонира и то с основание, че работата им е да управляват добре! Но, тогава влизаме в друга дискусия, какво значи да те управляват добре и влиза ли почтеността, прозрачността и моралният пример в дефиницията за добро управление. Ако ли не? Ами то и Менгеле предполагам е бил прекрасен лекар...
Хората често забравят или просто не се сещат, че преди да се роди "американската мечта" във варианта, който днес я възприемаме тя се случва във Франция. Същата Франция на Великата революция и Великата гилотина, която изяжда революцията. Изяжда я, но мечтата остава. Въплатена от идеята за това, че хората са равни по права и различни по възможност, въплатена в чисто житейския пример на дребни адвокати и буржоа превърнали се в блестящи държавници и лидери, въплатена от историята но онова корсиканче, което ще извърви целия път от Аячо до Париж, за да стане Император на Франция. Да, и той накрая ще се превърне в диктатор, за който Бетовен ще напише, а след това промени посвещението на своята симфония, но мечтата остава.... Мечта, превърната в реалност, в която един човек със своите качества, амбиция и воля може да стигне до върха, независимо от къде е тръгнал и стоейки на върхя да дава пример, да възпитава.
Е, ако се върнем на темата - оставката като акт не би следвало да е пиар действие, имащо за цел да успокои обществото или да замаже проблема, оставката е един от инструментите, с които публичната фигура казва на останалите, че независимо от всичко морал все пак има и че доброто, въпреки всичко е обществената норма, която в крайна сметка винаги възтържествува.
И пак се питам, ако за 22 години преход такъв пример не сме видели, то имат ли морал нашите си български публични фигури и какви са ценностите, които носят? Какво е измерението на липсата на морал и ценности и дали можем да видим ясно проследима диря в поведението на всички, на които през тези години сме възлагали власт, пречупени през един простичък акт на лична отговорност - оставката и неговото отсъствие.
Ако властта е самоцел, крайна цел и единствено желание, то възможно ли е човек, който я обладава да е способен на морален акт?
Ако основният мотивиращ фактор за престой във властта е желанието да се облагодетелстваш - себе си и тези около теб, то може ли да има морал в човек мотивиран от това?
Ако искаш да оцелееш във властта на всяка цена имаш ли нужда от гражданско общество и демокрацията за теб демокрация ли е или просто фасада, която ползваш при нужда и по необходимост, за да се задържиш във властта?
Ако в твоята ценностна система не съществуват прегради за това да лъжеш, крадеш, прикриваш истината, манипулираш за своя изгода, търгуваш с власт то нужни ли са ти независими медии, независимо общество от грамотни, знаещи и самостоятелни хора?
Ако си способен и ти е вътрешно присъщо да се възползваш от положението си, за да обиждаш и дискриминираш слабите, да чешеш егото си, да получаваш секс или каквито и да е други нерегламентирани облаги от властта, то от какъв електорат имаш нужда, за да те избира?
Мога да питам и още, но мисля, че дори само отговора на тези въпроси ще нарисува пред всеки картината на българската политическа и публична класа във всичките и измерения и полюси и това, в което системно превръща България и българските граждани, за да може да се самовъзпроизвежда и да създава около себе си среда на себеподобни!
Докога......
Уолт Гарлингтън: Ще удари ли войната в У...
Нови хиляда убити украински фашисти на б...
© Таблетът в българската политика
Нови хиляда убити украински фашисти на б...
© Таблетът в българската политика
Следващ постинг
Предишен постинг
Мисля, че още преди почти сто години Смирненски го е казал много точно:
Но странно: презрение няма ни капка!
Посрещат ме вред с интерес,
любезно отвсякъде свалят ми шапка:
"Без чест ли си? — Прави ти чест!"
цитирайНо странно: презрение няма ни капка!
Посрещат ме вред с интерес,
любезно отвсякъде свалят ми шапка:
"Без чест ли си? — Прави ти чест!"
Приказка за стълбата, то май в последните няколко парламента постоянно я размахват, ама полза никаква! По принцип имаме достатъчно литературни примери за това, което говоря, но доколкото съм запознат с историята, въпреки превратното и жестоко време, в което са живели и Алеко и Смирненски и въпреки нерадостната им лична съдба, тогава е имало доста повече примери за почтени политици, почтени публични фигури, почтен интелектуален и нравствен елит на нацията, който е бил способен и е имал достатъчно смелост и да показва недъзите и да се съпротивлява срещу тях, залагайки в тази съпротива дори и живота си!
Освен това, тогава българската нация е била млада, агресивна и търсеща себе си и като нация и като място в света. Мнозинството от хората са давали мило и драго за повече знание, за повече възможности за себе си и децата си, удивлявали са света със своето любопитство, любознание, трудолюбие, бързи темпове на развитие - въпреки всичко и въпреки грешките на политиците и катастрофите, в които вкарват държавата. Между другото има и достатъчно осъдени министър председатели и министри за тези катастрофи, а един цар си отива по живо по здраво да си доживява старините в Австрия заради делата си - това в младата, разкъсвана от противоречия и пострадала от загубите на войни България със скършен национален идеал.
А днес... отмираща нация, с постоянно успиващи съпротивителните и сили политическа класа, инпотента интелегенция и културен елит, публични фигури фрмирани в тоталитарно време и с непроменено от тогава мислене, представителството на държавата е в електоралните ръце на малцинства, декласирани и пенсионери, а икономически активните и смислени хора или се реализират в чужбина или правят това, което правят въпреки всичко тук...
Има разлика, нали?
цитирайОсвен това, тогава българската нация е била млада, агресивна и търсеща себе си и като нация и като място в света. Мнозинството от хората са давали мило и драго за повече знание, за повече възможности за себе си и децата си, удивлявали са света със своето любопитство, любознание, трудолюбие, бързи темпове на развитие - въпреки всичко и въпреки грешките на политиците и катастрофите, в които вкарват държавата. Между другото има и достатъчно осъдени министър председатели и министри за тези катастрофи, а един цар си отива по живо по здраво да си доживява старините в Австрия заради делата си - това в младата, разкъсвана от противоречия и пострадала от загубите на войни България със скършен национален идеал.
А днес... отмираща нация, с постоянно успиващи съпротивителните и сили политическа класа, инпотента интелегенция и културен елит, публични фигури фрмирани в тоталитарно време и с непроменено от тогава мислене, представителството на държавата е в електоралните ръце на малцинства, декласирани и пенсионери, а икономически активните и смислени хора или се реализират в чужбина или правят това, което правят въпреки всичко тук...
Има разлика, нали?
О, то по-скоро няма прилика. И да, за висчко си прав, което е наистина тъжно, но уви такава е действителността.
И всъщност цитата е от '' На гости у Дявола'', но и ''Приказка за стълбата'' е също толкова подходящ и на място тук.
цитирайИ всъщност цитата е от '' На гости у Дявола'', но и ''Приказка за стълбата'' е също толкова подходящ и на място тук.
4.
анонимен -
Аз се сещам за двама - Филип Димитров ...
03.10.2012 14:32
03.10.2012 14:32
Аз се сещам за двама - Филип Димитров през 1993 и онзи министъра на вътрешните работи Начев, дето после се самоуби човека. Подаде си оставката, защото когато стана онази трагедия с войниците бил на конкурс за красота - не че беше кадърен министър, то в това министерство такъв не е имало, но как да знае, че ще ги убият та да не ходи на конкурса?
цитирайЛюбомир Начев беше министър при Жан Виденов, той подаде оставка заради убийството на трима полицаи дето се гърмяха при някаква "ювелирна акция" в Люлин. След него министър стана Николай Добрев. Тази малка поправка във фактологията, но и аз пишейки набързо не съобразих, че цитата на Суон не е от "Приказка за стълбата" - благодаря й за корекцията и за коментарите!
Ами двама за 22 години.... единият замина в политическото небитие с всичките му добри и лоши страни, но поне с опит за почтено поведение, а другия се самоубил години по-късно... То и Добрев дето върна мандата си замина също скоропостижно, а дори опонентите му говореха добри думи за него.
Дали някой ще се сети за други?
цитирайАми двама за 22 години.... единият замина в политическото небитие с всичките му добри и лоши страни, но поне с опит за почтено поведение, а другия се самоубил години по-късно... То и Добрев дето върна мандата си замина също скоропостижно, а дори опонентите му говореха добри думи за него.
Дали някой ще се сети за други?
6.
анонимен -
pensioner
03.10.2012 15:23
03.10.2012 15:23
Неотдавна един водещ политик /Ахмед Доган/заяви че в политиката няма място за морал.В нормалните страни собствената му партия би трябвало да се разграничи от своя лидер.Това не се случи,което ни позволява да поствим под въпрос морала на цялата партия.Колегите му в парламента също не осъдиха това изказване,което поставя под съмнение морала на цялата институция."Независимите медии" също се направиха на разсеяни и коментираха изказването повече като жълта пикантерия,с което за пореден път доказаха своята аморалност.Не искам да се разпростирам повече по темата,само ще цитирам какво казват по-умните от мен по въпроса:"Democracy with out morality is imposible" Jack Kemp
цитирайНапълно съм съгласен с констатацията и примера пенсионер, жалко е, че той както сте написал е по цялото трасе и не засяга само един политик или неговата партия, а по-голямата, определящата част от политиците, което органически или се предава по веригата надолу или ако от страна на "веригата" има съпротива се намира начин тя да бъде заобиколена, неглижирана, купена или потушена или всичко накуп.
Едва ли може да има съмнение, че в политиката морала е разтегливо понятие и може да се осуква в определени ситуации и в рамките на някакви граници, но още повече няма съмнение, че демокрация без морал и етика е невъзможна и всяко общество, което жертва морала за някакви преходни материални успехи или придобивки неминуемо се обрича и самоосъжда на несвобода в най-добрия случай и на далеч по-страшни неща в по-лошите сценарии.
В момента, според мен сме минали ръба и опасно тръгваме надолу, а наберем ли инерция спирането и връщането обратно ще са болезнени и травматични!
цитирайЕдва ли може да има съмнение, че в политиката морала е разтегливо понятие и може да се осуква в определени ситуации и в рамките на някакви граници, но още повече няма съмнение, че демокрация без морал и етика е невъзможна и всяко общество, което жертва морала за някакви преходни материални успехи или придобивки неминуемо се обрича и самоосъжда на несвобода в най-добрия случай и на далеч по-страшни неща в по-лошите сценарии.
В момента, според мен сме минали ръба и опасно тръгваме надолу, а наберем ли инерция спирането и връщането обратно ще са болезнени и травматични!
8.
анонимен -
От комунисти и ченгета, какъв морал ...
03.10.2012 20:53
03.10.2012 20:53
От комунисти и ченгета, какъв морал чакаш, а от 22 г. ни управляват само явни или прикрити такива! За какво мислиш, който може напуска и не мисли много много да се връща!
цитирай
9.
анонимен -
Народа го е казал ясно - рибата се ...
03.10.2012 21:11
03.10.2012 21:11
Народа го е казал ясно - рибата се вмирисва откъм главата, а главата на нашата рибка е много смръдлива и ако я изрежеш, като в приказката с ламята - три нови никнат.
цитирай
10.
анонимен -
pipinana
04.10.2012 07:57
04.10.2012 07:57
ne se mesia na nikogo za ni6to
цитирайИма някаква изразена зависимост, както се оказва, че основната част от управляващите и не малка част от собствениците на медии, рекламни и други комуникационни агенции, висше духовенство, наука и култура (т.е. почти целия политически и публичен елит), а и част от едрите бизнесмени на прехода са обвързани по някакъв начин със службите на ДС, а други са функционери на БКП или близко родствени с такива - факт. Изследването на тези връзки и зависимости и доколко те влиаят на процесите в страната си е сериозна работа - признавам, изглежда доста подозрително.
За вмирисването - нищо повече не мога да кажа, освен че народа е прав!
Хубава житейска позиция, дано имате късмета и щастието да я отстоявате докрай, а и да сте в ситуация, в която и на Вас никой да не ви се меси за нищо!
Благодаря за коментарите!
цитирайЗа вмирисването - нищо повече не мога да кажа, освен че народа е прав!
Хубава житейска позиция, дано имате късмета и щастието да я отстоявате докрай, а и да сте в ситуация, в която и на Вас никой да не ви се меси за нищо!
Благодаря за коментарите!
Търсене
Блогрол
