Да чуеш шепота на дивната дъбава
В липите как пчелите в хор жужат
На бука песента му величава
Чинарът с мощната си гола гръд

В хралупата върбова да приседнеш
Под сянката на ореха да спиш
От дрян едничка клонка да си вземеш
Лескова пръчка с ножчето да украсиш

И горски ягоди да хапнеш за закуска
Коктейл от орех, лешник подсладен със глог
На шереметка коренът тъй вкусен
С желъди да се замеряш скрит зад дъб

И шипковите храсти да те дръпнат
Под трепетлика в кладенец да пиеш пак вода
Над борови върхари ти орли да видиш
Под габерите кротко как сърни пасат

И явор с ясен да се чудиш да не сбъркаш
Топола да почукаш за късмет
На кълна в кривото стебло да седнеш
Да си повееш за прохлада с листа на бряст

Да се препънеш в гъвкава калина
И цвят от бъз в торбата да сбереш
Ръцете ти да носят аромат черничев
С къпини черни ти да преядеш

А кестените след повей на вятър
Да ти покажат кичеста ела
До нея смел кипарис се издига
Току до цъфнал люляк и бреза

И после от високо да погледнеш
С конят да препуснеш в нощта
И горски клони по лицето ти да бръснат
Светулки да те водят в бяг така

А утрото с росата да поемеш
Изпратил най-красивите звезди
Щурците бодра песен да ти пеят
И чучулигата над тебе да цвърчи

В полето бос спокойно да нагазиш
да вдишаш аромата на трева
На славея любовните напеви
в безкрайна безгранична синева

Реката да те призове при нея
Да влезеш морен в хладната вода
На водопада бързея да те облее
С пяна, мощ и още синева

На прага под онази стара стряха
Чамширът до строшената врата
Черешата усмихнато да ти помаха
С зелена джанка да разквасиш ти уста

И спомените да се върнат като буря
С тях и тази тежка самота
Оплетена от паяка коприна
В която си поредната муха

А после, после тихо да приседнеш
Да тръгнеш или пак да постоииш
Загърбил всичко на дувара да полегнеш
И вечен сън на него за заспиш....

Сякаш бях там! Много ми хареса.

Били сме там, но там дали вече го има е въпросът и дали ще го има, освен в останалите като спомен думи, картини, снимки... и замиращи спомени. Благодаря!

Той, животът, е един голям и послушен великан, ако се отнасяме човешки с него.

Така е :) С великани трудно се спори :)

Представих си препускащия конник и вълшебството на реката...
Много интересни съчетания на думи използваш.
Наситени образи и картини.
Хареса ми много!
Пак ще дойда! :)
Поздрави!

Ели

Благодаря, всъшност, това препускане го помня сякаш беше вчера, и е чудо, че оцеляхме и аз и коня, защото нощем, без никаква видимост в гора и виеща се пътека, но пък такава скорост .... Дааа, а за водопада и реката - това е лесно все там си е, нищо, че лятото пресъхва, чат пат, като е много горещо или става съвсем тъничка :)

Понякога, като прочета нещо и веднага или след време при мен се подреждат разни думи. Така стана и с твоето стихотворение. Четох го три пъти и мислите за конника, вятъра, реката, водопада ме размислиха...
И ето виж какво се получи :

Завръщане...

Препускаше във пролетния здрач
Бездумен конник – син на ветровете
А мракът – този пламенен палач
Заудря във гърба му страховете

Но конникът остана смел
Достигна до реката за секунди
Духът му към безкрая бе поел
Надеждата сърцето му пробуди

Премина тихо водопаден брод
Достигна пак до бащината къща
За него тя бе стряха и кивот
Очакваше той все да се завръща

Приседна до дувара от трески
И тихичко към звездното подсвирна
Оставените в тъмното следи
Му върнаха мелодия ефирна

Запита се дали го чака тя
Единствената вечната любима
Очите и побрали светлина
Осанката изправено красива

Замислено приведен уморен
Почука на затворените двери
И в миг лика му беше озарен
От две очи като света големи

Прегърна я и тихо промълви
„Завърнах се. Обичам те, любима”
А тя глава във рамото му скри
Прошепвайки „Отново съм щастлива”

21.10.2016г.
Ели

Гледала съм и един клип в интернет, който асоциирам с твоето стихотворение и това, което излезе при мен. Eто го линка:
https://youtu/VF4cVKdgBV4
Поздрави от мен и хубава петъчна вечер! :)

О, благодаря, много мило : ) и тази любов, вода и коне... неустоимо а :), клипът е хубав, въпреки, че лирическият и физически кон от въпросното препускане беше черен катранено черен и в нощта наистина беше страховито - повече усещане, отколкото виждане :)

А и да, понеже имам подърък, трябва да върна жеста :)

Тих повей го събуди от съня
копнежът чуден в миг за миг отмина
и с тежки капки го обля дъжда
превърнал се в поройна перелина

Надигна се, да тръгне не успя,
изви се вятър, гръм разби небето
и сякаш в тази ярка светлина
рисунка беше страшна на лицето

И гняв небесен, проглуши света
животът тежко го премаза
тъй искаше го този гроб
и тази приказна забрава

Изправи се и с вик надви гнева
и бурята замлъкна усмирена
небето сякаш малко изсветля
луната бледо със звездите се показа

Огледа се сам в тази тишина
и горд направи крачка в тъмнината
а после пак света се разгоря
и го събори ничком на земята

В калта усети сълзите си тежки
и тежката печал на самотата
изплака, после припълзя
и пак полегна кротко на дувара...

Поредица от ярки спомени...уловени мигове...или просто един цял живот - в няколко четиристишия...
Прекрасно! Поздрави.