Постинг
29.03.2013 13:46 -
Викът на младостта - така искам да звучи България!
Не мога да не споделя този текст, този гневен, но и смислен глас, на едно момиче, което вероятно всички "стари, умни и знаещи" ще заклеймят и ще открият всички правописни, смислови и т.н. грешки, ще обяснят колко не знае и какво не може. Нека, но това е гласът, който внася смисъл и съдържание и надежда, че може и да имаме бъдеще!
Йоанна Иванова - българка!
"От толкова време се опитваме да посъбудим хората, понякога ми се е струвало невъзможно. Много ни казваха да не си губим времето, "Никой няма да си мръдне пръста, кой ще ви обърне внимание?" така казваха, дори приятелите ми. Когато им разказвах за злоупотребите и наглото ограбване на всички ни, цъкаха с език, поядосваха се и толкова. Докато не дойде края на зимата.
На 10 февруари, след като хвър...ляхме снежни топки по министъра, тръгнахме нагоре по Раковска към парламента. Преди да завием към Александър Невски, горе от високото се обърнах и видях хиляди хора, огромно шествие, тогава разбрах колко сме много, а не както обикновено по 300 човека, 200 полицая. Подкосиха ми се краката - имахме един мегафон и един плакат.
В такива моменти ти идва да избягаш, всички са на улицата, защото им е писнало, чакат да чуят проблемите си казани и от друг - да усетят, че не са сами, да им дадеш решението, да ги окуражиш, че начин има.
Следващата неделя бяхме двойно повече, по-следващата десетки хиляди... "Никой няма да си мръдне пръста, кой ще ви обърне внимание?" ... тези думи ми се виждаха толкова смешни вече.
Правителството подаде оставка, парламентът дезертира ... започна да ни се избистря как властта мисли с няколко хода напред. Президенти и съветници искаха да ни отвличат вниманието с брътвежи за диалогичност. А покрай нас всички говореха, първо плахо, после настоятелно - направете нещо, вземете нещата в свои ръце, единственият законен начин да промените нещо е да влезете в политиката.
Какво? Не!
Тогава думите на един човек ме попариха...
Слушай моето момиче, България загива. Не се раждат деца. Обедняваме все повече, губим домовете си, села и ниви пустеят. Кое е по-важно, вашето отвращение от политиката, партиите и системата или възможността на цял един народ да обърне хода на процесите, които са на ръба да станат необратими?
Можете ли да гарантирате на хората, че ще имат и друг шанс? А сега имат шанс, за съжаление той зависи от вас...
Сега нека пак някой ме попита, защо взехме това решение. Не ме е страх да се сгромолясаме с гръм и трясък. Не ме е страх и да ме заплюят. Нека ни обвиняват, че сме предатели... но не забравяйте, преди време го казахме и държим на думата си.
За България ДОКРАЙ!"
http://www.facebook.com/#!/jolie.iv?fref=pb
Йоанна Иванова - българка!
"От толкова време се опитваме да посъбудим хората, понякога ми се е струвало невъзможно. Много ни казваха да не си губим времето, "Никой няма да си мръдне пръста, кой ще ви обърне внимание?" така казваха, дори приятелите ми. Когато им разказвах за злоупотребите и наглото ограбване на всички ни, цъкаха с език, поядосваха се и толкова. Докато не дойде края на зимата.
На 10 февруари, след като хвър...ляхме снежни топки по министъра, тръгнахме нагоре по Раковска към парламента. Преди да завием към Александър Невски, горе от високото се обърнах и видях хиляди хора, огромно шествие, тогава разбрах колко сме много, а не както обикновено по 300 човека, 200 полицая. Подкосиха ми се краката - имахме един мегафон и един плакат.
В такива моменти ти идва да избягаш, всички са на улицата, защото им е писнало, чакат да чуят проблемите си казани и от друг - да усетят, че не са сами, да им дадеш решението, да ги окуражиш, че начин има.
Следващата неделя бяхме двойно повече, по-следващата десетки хиляди... "Никой няма да си мръдне пръста, кой ще ви обърне внимание?" ... тези думи ми се виждаха толкова смешни вече.
Правителството подаде оставка, парламентът дезертира ... започна да ни се избистря как властта мисли с няколко хода напред. Президенти и съветници искаха да ни отвличат вниманието с брътвежи за диалогичност. А покрай нас всички говореха, първо плахо, после настоятелно - направете нещо, вземете нещата в свои ръце, единственият законен начин да промените нещо е да влезете в политиката.
Какво? Не!
Тогава думите на един човек ме попариха...
Слушай моето момиче, България загива. Не се раждат деца. Обедняваме все повече, губим домовете си, села и ниви пустеят. Кое е по-важно, вашето отвращение от политиката, партиите и системата или възможността на цял един народ да обърне хода на процесите, които са на ръба да станат необратими?
Можете ли да гарантирате на хората, че ще имат и друг шанс? А сега имат шанс, за съжаление той зависи от вас...
Сега нека пак някой ме попита, защо взехме това решение. Не ме е страх да се сгромолясаме с гръм и трясък. Не ме е страх и да ме заплюят. Нека ни обвиняват, че сме предатели... но не забравяйте, преди време го казахме и държим на думата си.
За България ДОКРАЙ!"
http://www.facebook.com/#!/jolie.iv?fref=pb
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Блогрол