"Оскърбително е за целия народ е да се приеме една предубедителна присъда на пълната си неспособност и некомпетентност в решението на народните дела и да признае за способни и компетентни само някои привилегировани лица... Няма по-голяма глупост от тая да счита човек себе си по-умен от всички и да претендува за ръководство на другите... Много по-добре и по-умно мисли за себе си сам един народ, който носи тегобите и разбира де го утрепват, отколкото могат да мислят за него привилегированите лица, които и при добра воля и присърце, що биха могли да бъдат полезни, мъчно угаждат де и как трябва да му помогнат, и излиза, че много пъти те го чешат там, дето не го сърби. Оставете народа сам да търси цяр за болките, които усеща, и бъдете уверени, че той по-скоро ще го намери и ще съумее да го приспособи... Имайте, господа, по-голяма вяра към народа и към неговото благоразумие; вгледайте се по-добре в него, изучете по-положително неговите качества и свойства и бъдете уверени, че ще си съставите по-добре мнение, за да можете да се положите повече от него, отколкото на неуместни и ненужни някои отбори."*

Годините на преход създадоха един особен корпус от анализатори, родени и формирани като хора и професионалисти в ерата на късния социализъм (развит по онази терминология), но призвани да променят курса на своите мисли, разсъждения и теории съобразно с принципите на и лексиката на поелата курс към демокрацтизация на обществото държава с неизменния за това плурализъм в идеите и начина на тяхното изразяване. Та в рамките на целия този период от вече 23 години, тези хора - социолози, политолози, журналисти, социални антрополози, поведенчески психолози, пиар гурута и т.н. трябваше да излязат от парадигмата на марксическата теория и практика и да преоформят себе си, а и да намерят своето елитарно мислене не като слуги на режима или преподаватели по история на марксизма, история на БКП, политикономия и т.н., а като модерен елит, изразител и обяснител на процесите, които протичат в рамките на нашия преход. С бързи движения тези хора, които поради добро образование и добър соц.произход, добро позициониране в началото на прехода, знание на чужди езици, принадлежност към службите на стария режим и породените от това икономико-олигархически връзки (или всичко това накуп), най-амбициозната, приспособима и умна част от тях излъчи точно този корпус от експерти и хора с познание, които сме принудени по силата на обстоятелствата да слушаме да ни обясняват какво се случва в България, какво са българите, какви достатъчности и недостатъчности имат, защо правят едно или друго нещо като социум, кое обуславя поведението им, какви са техните копнежи и стремления, какво могат или не могат и т.н. и т.н.
Те са една особена група от хора, която едновременно се превръща в диагностик на състояние и архитект на бъдното поведение.

Защо започвам с този дълъг преамбюл даващ общите черти на тази част от днешния български елит, която виждаме по-често по телевизорите и със сигурност по-дълго, дори и от най-медийно обременените ни политици, което наистина си е едно сериозно постижение? Ето защо - заради един, според мен фундаментален недостатък или преднамерена цел в техните анализи. Това са хората, които най-често етикират "българите като", които казват най-често "българите защо", които постоянно ни обясняват "българите какво"! И в основата на техните обяснения не рядко, за съжаление достатъчно често ще срещнете красиво или не чак толкова красиво изразени тезите за "незрялостта на българите", за "лошия манталитет на българите", за "провинциалността на българите", "за откровената тъпота на българите", "за неумението им да мислят демократично или по европейски (както сега е модерно да се казва", за "стремленията им за силна ръка, която да ги оправи", за "мързела, завистливостта и конформизма на българите"... пропускам много, но и това е достатъчно. Винаги тези неща се етикират и обсняват напоително, естествено от позицията на интелектуално превъзходство, непринадлженост и материална и умствена елитарност на обяснителите. Създава се конструкцията - "ние знаем - те трябва да ни слушат".

Основното в обясненията на политическото поведение и политическата битност на българите през последните години, а и по повод на настоящите протести е, че бидейки незрели, ние българите не можем да формулираме ясно своите искания и желания, това което казват протестиращите е "неграмотно и граничещо с абсурда", "търсенето на месия и човек който да ни оправи" е най-яркият признак за неспособността ни да мислим в категориите на демократичното, привиждането на "диктатори, силна ръка, български Пиночет" е ясен индикатор, че ние българите сме затънали в своето социално и интелектуално развитие някъде далеч в дебрите на 19 век и не можем да осмислим и да преживеем съдържателно достиженията на съвременната демокрация и свободно пазарно общество. Тези етикети не рядко се гарнират с цитати на български възрожденци от типа на "Не сме народ, а мърша" на дядо Славейков**, или пък многозначителното "Народе!!!" на Апостола на българската свобода Васил Левски, народни умотворения като "Преклонена глава сабя е не реже" или "Да се снижим докато бурята отмине", винаги гарнирани с вменяването на комплекси за вина от типа на - вие българите не спасихте Левски, вие българите не се освободихте сами, вие българите ходите все след победителите, вие българите не се борихте срещу тоталитаризма, вие българите сте неспособни и негодни за демокрация, вие българите..... Ние българите - а вие? Какви сте вие!!!

Затова си позволявам да дам тази антитеза на това говорене за българите и за отношението на българите към демокрацията, като свое разбиране на българин за българите - научено, прочетено и преживяно.

Бях ученик, когато се случи 1989 г., така че спокойно мога да кажа, че целият ми съзнателен живот като гражданин е ситуиран в рамките на несвършващия български преход, затова и ще започна с едно свое наблюдение, основно върху политическите процеси и поведението на нас българските граждани и гласоподаватели от 1996 г. досега. Ако първите години на "демокрация" бяха едно лутане и битка за премахване монопола на БКП върху управлението, свързано с постоянни политически кризи и правителства, които не изпълняват своите мандати, то от 1997 г. досега имаме 3 правителства, които бяха избрани демократично и изкараха докрай своите мандати и едно което почти го докара до края.
В този поглед винаги ми е учудвал факта, защо всички анализатори така напоително обясняват как българския избирател се лутал и възлагал своите надежди от един субект-месия към друг, вместо да се изследват както причините за това (донякъде се прави) и момента, в който се случва.

Парадоксалното е, че всяка промяна в настроенията на нас българите като избиратели се случва точно в момента, в който даденият властимащ в този период успее да овладее под една или друга форма цялата власт в държавата и отвсякъде в публичното пространство се надпреварват да ни обясняват колко безалтернативен и сигурен във властта си е той. Нали уж точно към това се стремим - силна ръка, диктатура, еднолична власт, способна да въздава правосъдие от първо лице, нали сме незрели и недемократични, нали сме неспособни за демократично мислене, демократично поведение, нямаме демократични инстинкти... Ами как така се случва, че когато БСП показа картата на Клара, дойде края на БСП, когато Костов стана пълновластен КОМАНДИР, овладявайки и съдебна и законодателна и изпълнителна власт пое пътя към тъжната маргинализация на един иначе кадърен държавник въплатил надеждата за ДЕМОКРАТИЗАЦИЯ, МОДЕРНИЗАЦИЯ и ЕВРОПЕИЗАЦИЯ на България, защо същото се случи и с другия носител на носталгично-аристократичната представа за чест, престиж, достойнство точно в апогея на неговото управление, как така българина не успя да преглътне недемократичния опит за разпределение на властта и ресурсите в държавата по формулата 3-5-8, а накрая свали и уж себеподобния си по типология и изразност на поведението безалтернативен до преди само три месеца Бойко Борисов - точно когато и той облада пълната власт, след като се пребори и за съдебната такава?

Що за народ е този, които дълбоко в своята съшност, по обяснение на неговите самоназничили се интелектуални консилиуми, тихо, но неистово копнее за диктатура и я отнема от ръцете на всеки потенциален диктатор, аха, аха точно в момента, в който да я завърши? Или консилиумът греши в своята диагноза или народът нещо е сбъркан. Само дето народът е доста по-голям от тези, които градят своята житейска и бизнес кариера и материално благополучие, опитвайки се да вменят на народа някакви типологии и черти, които май само те виждат. Е, не само те 23 години непрестанна пропаганда не може да не дадат отражение и върху себевъзприятията на същия този народ, не може да не повлиаят върху неговото самочувствие, върху неговото разбиране за общност и начин на изразяване. Като сложим и годините на идеологическия калъп, в който повечето активни в момента граждани и гласоподаватели са живяли не малка част от своя живот и където вместо тях винаги е решавал някой друг, то как да няма отражение.

Вероятно професионалните историци може да сметнат далеч по-добре, ако не са го направили вече, но така наедро погледнато мисля, че може да се направи неопровержимо и лесно доказуемо твърдение, че в рамките на съвременната история на България от 1878 г. до днес, сумарно годините, в които българския народ се е развивал в нещо близко до разбиранията за демокрация, плурализъм, свобода, равенство и т.н. характеристики на едно демократично общество оптимистично погледнато са не повече от 20-30 г., като в това включваме и една голяма част от прехода, в който живеем... Е, при такъв дефицит на демокрация и при такова наличие на псевдодемокрация, авторитаризъм, диктатура, тоталитаризъм, олигархични модели за управление, как да очакваме народът ни да може ясно да формулира своето разбиране и да го изрази по подобаващ начин. Та ние нямаме и едно поколение в тези 135 г. самостоятелен държавен живот, което да е родено, възпитано, образовано, оформено, реализирано и предало за тези след себе си ценностите или поне спомена за живот в демокрация....

Е, как да говорим осмислено с категориите на демокрацията, как да звучим интелектуално съпоставимо с езика на нашите доморасли социални антрополози и анализатори на българското, как да сме на нивото на купешката европеидност в изразите на българските политици, как да можем да преценим и съпоставим рисковете, които крие една мажоритарна система за избор на депутати спрямо пропорционалната такава и как да не се плашим от страшните пророчества на "знаещите и говорещите като по учебник" за това как вота ни ще бъде опорочен, купен и т.н. Няма как, когато нещо не е преживяно и осмислено като собствен социален опит то авторитета на авторитетите е водещ. Добри или лоши, продажни или почтени, чуждопоклонници или българофили, знаещи или не - други нямаме!

Само че и те нямат друг народ, а и да имат, едва ли свършвайки си работата тук, там ще намерят същото признание, същите възможности за изява, същата аудитория и същата безкритичност към техния интелектуален труд, оценки и прогнози. Те ако можеха, отдавна да са го напарвили там някъде навън, егото им е видимо голямо, ама не - седят си тука и ни врачуват като някакви страшни оракули и обясняват всячески, но не и с верните думи и категории този необясним и даже вътрешно неосъзнат стремеж на нас българите към демокрация. Или толкова си могат или така им изнася или пък и двете....

Но, да се върнем на демокрацията и днешното състояние на нещата с няколко скромни въпроса:
1. Ако демокрацията означава управление на мнозинството, то имало ли е момент в последните 23 години, в които мнозинството от българите, излъчили дадена власт се е чувствало представено и управляващо?
2. Ако демокрацията означава гарантиране на гражданските и политическите права на малцинството, то има ли малцинство в българското общество през последните 23 години (политическо, културно, религиозно, етническо), което да е адекватно представено и интегрирано в рамките на мнозинството в рамките на един ясен и стабилен и устойчив демократичен процес?
3. Ако демокрацията означава равенство на възможностите и равенство пред закона, то има ли момент от тези 23 години, в които българските граждани в своята съвкупност са били еднакво равни във възможностите си за развитие, социална и обществена реализация и еднакво равни пред закона?
4. Ако демокрацията означава зачитане на индивидуалните граждански права и реализацията на индивида в обществото като такъв, то имало ли е период в тези 23 години, в които това да е било факт или пък през целия този период наблюдаваме официално или подмолно толериране на групови права за сметка на индивидуални, сегрегация, обратна дискриминация, десоциализация, противопоставяне на едни обществени или социални групи на други?
5. Ако демокрацията означава свобода на себеизразяване, свобода на икономическа инициатива, свобода на словото, то имало ли е период в тези 23 години, в които българският гражданин да е можел пълноценно да се възползва от тези уж гарантирани му свободи или винаги сме били свидетели на това как някои са по-свободни в това отношение спрямо други и по отношение на своето себеизразяване, и по отношение на своите икономически активности, и по отношение на медийната свобода и плурализъм?
6. Ако демокрацията означава ред, контрол и справедливост, то има ли момент през тези 23 години, в който редът да е бил ред, а не избирателна полицейщина, контролът да не е бил произвол, а справедливостта да е била валидна за всички членове на обществото с еднакви критерии и санкции?
7. Ако демокрацията означава отговорност и служба в полза на народа, то има ли момент в тези 23 години, в които българските политици са поемали сами, осъзнато и ценностно отговорност за своето поведение като такива, имало ли е момент, в който макар и илюзорно, поне на книга, българските управляващи в своето поведение да са се водили от прекия и непосредствен интерес на българските граждани и българската държава и да са взимали своите решения независимо, основани на собствените им знания, умения, експертни оценки и СЪВЕСТ?
8. Ако демокрацията означава солидарност, то има ли момент в тези 23 години, в който солидарността да е била заложена и определяща като ценност, има ли момент, в който българското общество да не е плашено, противопоставяно в рамките на своите съставни части, манипулирано, държано в информационна мътилка и институционална, правна и социална незрялост с цел възпроизвеждане на едни и същи властови елити?
9. Ако демокрацията означава прозрачност, ефективност и компетентост при упражняването на власт и разпределянето на общите ресурси за развитието на обществото, то имало ли е момент в тези 23 г., в който тези ценности са били валидни, имало ли е момент, в който ние българските граждани да знаем и да имаме адекватно обяснение за поведението на българските политици и управленци и техните решения, за техните обвързаности, за техните мотивиращи фактори, за съдържанието и смисъла на подписваните от тях договори, споразумения, спогодби, за причините и резулата от действията, в които въвличат цялата държава и рисковете, които носят те за обикновените български граждани, за перспективата за развитие на България, а не тяхната личностна, партийна, олигархична или тясно семейна?
10. Ако демокрацията означава представителност и достъп на гражданите до управлението къде и как през тези 23 години бе реализиран този принцип, къде и как българските граждани получиха и получават своите познания и култура на граждани, къде и как се стимулира тяхното изграждане като такива и тяхното гражданско участие, къде и как се възпитават основните демократични принципи и ценности като цяло и конкретните действия, права и задължения, които всеки от нас има като гражданин, къде и кога гражданското общество в своите прояви не бе насилвано интелектуално или физически, не бе обязвдвано тяйно или явно, не бе заменяно, чрез назначени "граждански организации и представители", къде и как българският гражданин може да се реализира като такъв - със сигурност не и в България, не и през тези изминали 23 години!

А днес, седят и се дивят на искането за Велико народно събрание, за 50% участие на граждните в публичните институции, за мажоритарни избори.... Къде да ги научим тези неща - в интернет ли или по взаимоучителната метода - е, правим го някак си, ама защо ли това напомня едно друго време от преди два века, в което българските граждани и българската нация са се себеформирали и себеизявявали като такива в пълен дефицит на знания и умения под умилителните, покровитески и ехидни погледи на разни Велики и не чак толкова велики сили, обикалящи около нас като чакали, със стаено или не чак толкова стаено очакване да захапят своето парче от българския национален и обществен организъм.... Защо при държава собствена, носеща името България, управлявана уж от българи, с институции призвани да служат на българите, в които работят уж българи и т.н. и т.н., ние българите сме толкова неграмотни, социално декласирани и неосъзнати за себе си като социум, като нация и като перспектива за развитие?

Ето това е въпросът, който трещи зад тези искания. Тия същите българи, в своята последна реколта, преди програмираното ни вече изчезване като нация и като за последно днес протестират - наивно, неосъзнато, с глуповати искания и забележете - ама те протестират демократично! След първите провокации бързо се изучиха да намират и прогонват провокаторите, да правят своите шествия и прояви съобразно демократичните норми, да не чупят и трошат, да не засягат правата на останалите граждани, здравето или живота им. Ами я си спомнете демократичните французи или пък англичани от преди година две.... Да сте виждали нещо подобно тук? От недемократичните българи - още един странен парадокс!

Какъв е изхода, ако питате... Ето един възможен сценарий, който да отговаря на нивото и нагласите, които сме достигнали ние българите в своето себеосъзнаване към настоящия момент - не тези наложени ни и проповядвани от знайни и незнайни "анализатори" и себедостатъчни си политици! Демокрацията е процес, нито една демокрация не се е родила изведнъж и достигнала своята зрялост още със зачатието си! В самата Франция, за да стигнат до днес им трябваха почти три века, три революции, две реставрации, две империи, пет републики и още съзряват.

Политическите кризи са част от демокрацията те може да са ситуационни или системни. Когато кризата е системна е необходима промяна - дълбока и съшностна промяна в модела на функциониране на демокрацията. Такива промени се виждат и резултатите от тях са налични и в САЩ и в Англия и в Германия в техния път към съвременното им състояние на демокрация. Липсата им обуслява състоянието на Италия от края на ВСВ до 90-те години и отново се проявява в начина, по който тази държава решава въпросите днес с всички тежки последствия, които ще има за нея.

Политическата криза в България е нормална и няма нищо страшно в нея. Политическата криза в България е системна и изисква системно решение. Решението което се проектира от съществуващите политически сили, президента и служебното правителство не е системно, то е решение на статуквото и би било удачно за съвсем друг тип ситуация и криза. То ще възпроизведе същия модел и дори с подобрения ще представлява временно решение, което ще се изчерпи бързо, особено ако световната икономическа криза и кризата в ЕС не приключи и това по косвен път не реши поне част от икономическите и социални проблеми на българите, породени от бедността, липсата на инвестиции в реалния сектор и плачевното състояние на българския бизнес и предприемачество.

Системното решение изисква по-нестандартен подход и по-устойчива перспектива. А това означава протестиращите днес да формират несистемна алтернатива на статуквото в рамките на демократичния процес и институции. Те трябва да престанат да плашат останалата част от обществото и да формират знание, капацитет и организационна инфраструктура, която не е против а ЗА! Да излязат на терена на демокрацията в рамките и правилата, които тя функционира днес и да победят статуквото. Да съберат необходимото доверие и чрез пример, действие и саможертва да премоделират ценностния модел на обществото и да започнат да го хранят с така необходимите му спасителни дози от така жадуваната демокрация, за която нашите прадядовци са платили с живота и кръвта си!

Нужен е обществен консенсус за промяна, а изразители на този консенсус трябва да станат хората които са на не повече от 35 години. Те и само те могат да се превърнат в новите строители на Съвременна България - тяхно е и бъдещето на нацията, каквото и да си говорим. Добро или лошо, те трябва да поемат отговорността за собствените си съдбини, както и тази за съдбините на предходните и бъдещи поколения, защото всички досега се провалихме! И всички трябва да си дадем сметка, дори да нямаме личен принос към този провал, дори да сме се реализирали обществено като добри граждани, дори да сме по-знаещи и по-можещи. Провалът ни е еднозначен и системен и ако може да дадем нещо на тези след нас, то това е знанието за това как и защо сме се провалили, а не знанието за това как да поправим нещата. 

И нека тези, които ще започнат да критикуват младостта, незрялостта, неуменията, неопитността, липсата на знания и т.н. на младите ни българи, да се замислят че онази България, която бе възродена от пепелта на 500 години чуждо владичество и превърната в чудото на Европа до войните бе създадена и проектирана все от хора, които в началото на своя просветителски, революционен или държавно-творчески път нямаха и 30 г., рядко имаха повече от килийно или класно образование и въпреки това днес гордост и благоговение стоим под техните портрети и изричаме техните имена с копнеж и усещане за недостижимост и непълноценност спрямо стореното от тях!

Нека не забравят, че армията, която спаси България през 1885 г. бе командвана от хора на възраст даже под 30 г. и въпреки това победи и удиви света, а същата тази армия пред която склониха глави много други и не загуби нито една голяма и решаваща битка през войните за национално обединение и ПСВ бе с най-младия офицерски корпус спрямо всички свои съперници и съюзници! 

И за финал, нека тези, които обичат да цитират дядо Славейковото "Не сме народ, а мърша" пише своето  
„Прославило се Търново със славни гръцки владици" на 16 г., пише първите си книги на 25 г., участва в дядо николовата буна на 29 г., редактира първия превод на Библията на новобългарски на 37 г., като през целия този период е в непрестанна служба на българския народ, като учител, етнограф, участник в борбите за собствена църква и в борбите на българите за национално признаване и свобода... Този наш дядо умира на 68 г., когато в други държави политиците достигат своята зрелост. И понеже започнах с неговите думи пред Учредителното събрание по повод Търновската конституция, ще напомня още веднъж, че май често забравяме, че той е и автора на тези строфи:
"Дор на небо ясно слънце,
дор на очи свят, живот,
ще обичам аз от сърце
таз земя и тоз народ."
А също и на тези прозрения и разбирания за това що е цивилизация и не само написани още през 1867 г., далеч преди на хоризонта на българската национална идея да се е появил и намек за освобождение:

"Но може ли да стане напредък, може ли да ся усъвършенствува человечеството вън от обществото, вън от гражданския и политическия живот? Ето въпрос колкото лек по видимому, толкоз по-тежък по важността си и по разискванията, които той въздигна между учените. Но ако е неоспорима истина, че человек е не само животно напредователно, но и обществено, също тъй е несумнително, че и напреднуванието е невъзможно вън от политическия и гражданския живот. Напротив, колко повече чо-ловек ся обучава в тойзи живот, толкоз по-лесно ся върши и постепенното усъвършенствувание и толкоз по-чувствително става то. Политическия и гражданския живот е даже и главната цел, която гони человек в деятелността си и в подвизите си за едно по-горне усъвършенствувание, защото само от разпространението на тойзи живот ще ся роди с време съвършеното братолюбие между человеците.

И тъй, благополучните устроения на человеческите общества и непрестанното им движение към напредванието, ето що съставя цивилизацията, реч, която и по самото си латинско произхождение значи начинът, с който живеят членовете на един благоустроен град, на едно мъдроуправляемо общество."

и още:

"Блажени и честити онези места, в които тя цъфти днес съвършено от всяка точка на зрението. Но нека ся не отчайват и тези, които са останали назад! Идеите днес летят като светкавици от един край на светът до другий. Благополучни онези, които знаят да ся ползуват от тях! Но три пъти по-благополучни онези народи, които би могли да оценят справедливо всичко, що им ся представя като произведение на съвременната цивилизация. На никакво нещо истинната стойност не може ся оцени по външното му лице. Ето защо е необходимо да знае человек от какво ся съставя и от какви начала ся води днешната европейска цивилизация. Но само по това строго условие могат ся ползува от нея народите, които са закъснели в образованието. Инак тежко и горко на тях! Те щат всякога да земат лъжовната бляскавост за чисто злато, притворната хубост за жива добродетел, празнословието за красноречие, обещанията за дела и преправените одежди и градове за облекло и обиталище на цивилизацията!!"

Това последното не ви ли прилича на сбъднато пророчество и докога ще живеем в него?