Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.07.2011 17:43 - Атлантис кацна - завинаги....
Автор: aman Категория: Други   
Прочетен: 4930 Коментари: 11 Гласове:
6

Последна промяна: 21.07.2011 17:53

Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
"Мисията е изпълнена, Хюстън" - тези думи, казани от Крис Фъргюсън - командира на совалката Атлантис преди няколко часа вероятно ще останат завинаги в историята и романтичната представа на човека за овладяването на космоса. А с тях си отива и този първи и най-романтичен период започнал със "Спутник", "Лайка", "Гагарин", "Аполо", "Меркурий", "Мир" и разбира се совалките. Най-ефективната и уникална за сега флотилия, която в чиста статистика брои 135 мисии за 30 години, изразена в стотици дни в близкия Космос и огромна работа, свършена за човешкия прогрес. 14 души намериха смърта си при трагичната гибел на Чаланджър и Колумбия, докато другите три совалки от флотилията - Дискавъри, Индевър и Атлантис успешно завършиха своите космически одисеи. Самата Атлантис се приземи днес след своя 33 полет, чиято цел беше презареждане на Международната космическа станция - най-големия космически проект на човечеството до момента, в чиято реализация участват 16 държави.

Ако някой очаква да почна да сравнявам американските и съветско-руски, френски и индийски програми и да полемизирам в тази посока - сбъркали сте. Пиша този пост, защото точно совалките са един особен символ. Родени в разгара на студената война като част от битката за "космическо превъзходство" те съвсем рационално и ефективно се превърнаха в символ на точно обратното. Някой може да каже, че инвестицията не си е струвала, че това, както и съветските космически програми са едно ненужно изхвърляне на милиарди, което спокойно е можело да си спастим. Дали? И тук не говоря за конкретните технологични ползи от космическите програми за човечеството като сателитните комуникации, мониторинга върху климата, познанието за Слънчевата система и Космоса и всички знаийни и незнайни опити и експерименти, които са правени.

Говоря за бъдещето. Не си спомням кой беше автора на една не особено популярна теория за това, че човека е "същество на границата". Мислел съм си много за това преди да чуя, че съществува такава теория, продължавам да си го мисля и сега. Няма и едва ли ще се намери по-точно обощение за човека и неговата мотивация за прогрес от точно този термин "същество на границата". Разглеждан и като индивид и като различни по големина и обхват социални и политически общности, съществуването на човека, развитието му като разумно и творящо същество, технологичния и всеки друг прогрес са немислими без наличието на преодолима граница. Граница, която е достатъчно плашеща и предизвикателна от една страна и от друга граница, зад която не се крие нещо, което може да ни убие. Всеки индивидуален и колективен успех в историята и днес се крие в смелостта, любопитството, авнтюристичния дух, желанието да завладява и да "превзема" нещо отвъд границата у човека и всеки неуспех е следствие от непреценени сили и умения или по-голяма от поносимата съпротива, която срещаме отвъд границата. Липсата на граница и усещане за нещо, което да бъде покорено, завладяно или разбирането, че нещо е непостижимо са най-деструктивни за човека и като индивид и като общност.

Всяка човешка цивилизация е започнала своя път от малка общност, която е намерила в себе си смелост да прекрачи границата и успехът и е белязан с понякога хиляди успехи в това, което среща зад границата. Крахът на всяка цивилизация е идвал с насищането й, с неумението да преформулира смисъл и цели за собственото си съществуване, да открие нова граница, която да я обедини и да осмисли усилието й, за и вдъхва постоянна воля за живот и нова енергия.

Какъв е светът днес и в последните години. Земята, като географско понятие е усвоена. Няма граница, която да бъде преодоляна... Няма ги титаничните гранични сблъсъци между перси и елини, римляни и варвари, китайци и северни народи, монголи и европейци, няма я неусвоената Америка, няма го Дивия Запад, безкрайните предели на Сибир, няма я Австралия и непознатата необятност на Тихия океан, дори Антарктида не е предизвикателство.

Технологиите с всеки изминат ден ни приближават един към друг и допълнително трансформират понятие на границата, триейки нейната съшностна страна. Все по-често си задаваме глобални въпроси на съществуването и те нямат нищо общо с въпросите вълнували хората преди хиляди, стотици, дори и 50 години. Гонени от своята все по отсъстваща граничност от една страна и затворени в граничността на нашата Земя уж стигнали върха на цивилизационния прогрес, ежедневно виждаме как той се пропуква и ерозира. Там където преди с лекота се е стигало до съгласие, имало е обединение върху общи ценности, имало е дори общи мечти все по често се прокрадва съмнение, неразбиране, враждебност. Глобализираният социум лишен от смисъла и съдържанието на преодолимата граница, от която човека има нужда, за да съществува, все повече се оглежда в глобалните вражди, различия, търси се повод за битка, за преосмисляне на цели, съдържание и смисъл. Всичко това се случва както на индивидуално ниво, така и в микрообщностите, така и в политическите системи, в държавите, съюзите, религиозните конфесии, финансовите и икономически системи. Произвеждаме блага имаме здравопазване, качество на живот, технологични умения да задоволим всичките си нужди - на всички хора на планетата, а в същото време сме разкъсани от горещи и студени конфликти, от необосновано социално неравенство, от финансови и икономически кризи, от политически скандали, насилие във всички форми и все по-дрънчаща и набиваща се в очите БЕЗГРАНИЧНОСТ. Най-благородните цели на човека са свързани с това да открие в най-добрия случай лекарство за някоя болест, идеята за личен успех не надхвърля в масовия случай идеята да си добре нахранен, добре облечен и материално подсигурен до края на дните си. Дори възпроизводството  - раждането на деца става все по-нежелано действие в най-развитите страни и форма на оцеляване на вида в неразвитите.

Каква е връзката на всичко това с последния полет на Атлантис...... Голяма! Защото совалките бяха материалния израз и ежегодно ни доказваха, че човечеството има нова - трудна, но преодолима граница. Че то може да излезе от "капана" на собствената си родна Земя, да потърси други пътища, да диверсифицира дори шанса за собственото си оцеляване, защото няма Вселенска застрахователна служба, която да застрахова Земята от глобална катастрофа, а случи ли се нещо с нея...е, тя може и да оцелее, но ние като биологичен вид - едва ли!
Да човекът още от дълбока древност гледа с надежда и желание в звездите, да днес има не малко хора, които вярват, че там някъде има други светове, други разумни същества, с които ....е, с които освен да общуваме ще можем да се бием и завладяваме, да правим нови империи, да мечтаем за нови величия, да завладяваме нови граници.... Така сме устроени, погледнете сюжета на над 90% от фантастичните и фентъзи романи, които са материалния израз на копнежа на човека към нова граница. Все едно и също е. Не можем да избягаме от себе си, колкото и добри и хуманни да ставаме. Хуманизмът ни към нас самите е най-присъщ, когато има някой отвъд нас, с който да се борим - понякога на живот и смърт дори!

Страшното е, че в разгара на настоящата криза - икономическа и на ценностите е възможно с приземяването на Атлантис да се "приземят" много други проекти за изследване и навлизане в космическото пространство. Милиардите, които те струват може да се окажат непосилни сега нито за САЩ, нито за Русия, Китай, Япония, Европейския съюз и т.н. поотделно и взети заедно. Опасността от загуба на инерция и забавяне на тези процеси е драматична, защото населението на земята расте, ресурсите стават все по-ограничени, социалните и обществени конфликти все по-назряващи, различните природни катаклизми все по-убийствени. Трябва ни скок, пробив, трябва ни граница, която да може да бъде достъпна не за 100-200 астронавти, а за милиони човешки същества. В противен случай сме изгубени!

Затова и Атлантис и всичко, което космическата програма на совалките символизираше не бива да си отива. Да, има я Международната станция, да Русия, Китай, Япония и САЩ могат да летят до там, да казват, че новата програма на САЩ е за 100 милиарда и ще създаде совалки, които ще могат да минават отвъд достиганите досега предели. Дано да е така, всъшност трябва да е така. Защото независимо от трудностите на индивидуалното и общественото си настояще трябва да мислим за общото си бъдеще и то да не се изразява в катастрофични идеи и идеи за всякакви по вид и форма апокалипсиси. Там, зад онази тъмна линя, която ни омагьосва със своята тайнственост и блясъка на милиардите звезди.... Ако имаме бъдеще, то е там. И може би по-често трябва да вдигаме очите си нагоре и за молитва и за копнеж и с желание и очакване. Да създадем тази среда, която ще ни целеустреми към онова там, което е отвъд злободневните проблеми, радости или драми, онова общото там, което може и да не доживеем, но по-скоро ние или децата ни трябва да достигнем, за да ни има.

Тогава днешното "Мисията е изпълнена Хюстън" ще придобие истинския си смисъл и измерения. Там, отвъд границата, от която Атлантис, Индевър, Дискавъри, Чалънджър и Колумбия днес се завърнаха и кацнаха завинаги....



Гласувай:
6



1. анонимен - pipinana
21.07.2011 18:05
Mislja 4e Obama e glavnokomandvasht -TOJ znae
цитирай
2. aman - Mislja 4e Obama e glavnokomandv...
21.07.2011 18:11
анонимен написа:
Mislja 4e Obama e glavnokomandvasht -TOJ znae


За знаене със сигурност знае:) Ама на него му е по-належащо да спаси САЩ от фактически фалит, да запази международните позиции и да намери начин да бъде преизбран, не зная колко мисли му остават за Космоса и космическите изследвания:)

Благодаря
цитирай
3. ketcakuatl - БРАВО
21.07.2011 18:37
Хареса ми и идеята, и внушението което предлагаш. Това е единствения път. А, между другото, има една граница и на земята, която ни очаква. За нея знаем по малко отколкото за космоса. Неразорана целина е. Единствена останала. Океанът и дълбините му! Планетата ни е почти покрита с вода, а ние не знаем нищо за това, какво има долу.
цитирай
4. aman - Благодаря, Факт е, и в разговори с ...
21.07.2011 18:44
Благодаря,

Факт е, и в разговори с хора, с които съм споделял тези си мисли сме обсъждали океана като граница и все още неусвоена територия. Проблемът с него от моя гледна точка е, че наистина крие предизвикателства, но е на Земята и много лесно го прекосяваме. От гледна точка на обикновения масов човек си е малко опасна, но усвоена територия, в чиито дълбини се крият някакви тайни и загадки, ама те са по-скоро в сферата на забавните сюжети, отколкото на граница можеща да ни мотивира за нещо по-градивно. От друга страна - ако стане нещо със Земята, дори плътно да сме усвоили Океана и да сме му разгадали всичките тайни - пак си заминаваме безвъзвратно. Все пак има връзка между между двете неща - не случайно космонавтите тренират много, за да привикнат на безтегловността във водна среда:)
цитирай
5. anonymousbulgaricus - Интересен поглед към човешката ...
22.07.2011 09:50
Интересен поглед към човешката еволюция, който може да бъде подкрепен с исторически факти наистина. Помня, че Матанов в лекциите си по Балканска история казваше нещо подобно по повод възхода на Османската империя. Че съпротивата, която балканските държави и оказват е достатъчно силна, за да я стабилизира и да генерира възхода й, но достатъчно слаба за да я унищожи и това е причината са нейния успех. Като контрапункт на това даваше за пример лекотата, с която каталанските наемници се справят с тюркските бейлици и с османците в края на 14 век, а и фактическия разгром и унищожаване на Османската империя след битката при Анкара и пленяването на Баязид в началото на 15. За съжаление балканските народи и в частност българите не се възползват от тези събития, а точно обратното - подпомагат с действията си възраждането и възхода на османския експанзионизъм и османската държавна система. За Атлантис и космическите изследвания - силно се съмнявам, че тази криза няма да им се отрази. Доколкото си спомням имаше информация още преди години, че американския конгрес здраво орязва финансирането на НАСА, което е вероятната причина за спиране на совалките, а не предстоящата им замяна с по-добри кораби (дано не съм прав). Същото се отнася и за Руската, Европейската и Японската и Индийската космически програми. Не зная, то и кой ли може да знае какво точно правят и мислят да правят Китайците в тази посока, но като цяло перспективата май не е добра. Хубавото е, че разни милиардери се заинтересоваха и индивидуално инвестират доста милиони в космически проекти, но и при тях кризата си е проблем в някакъв смисъл, а и не може космическите програми да зависят от индивидуални решения, те трябва да са плод на последователни и обосновани политически действия и резултати.

Поздрави!
цитирай
6. joysii - "Мисията е изпълнена, Хюс...
22.07.2011 11:02
"Мисията е изпълнена, Хюстън" - казано простичко и ясно. Едно най-обикновено кратко изречение.
Но в него е скрита цяла една епоха - много труд, знания, съдби, надежди...и накрая - удовлетворението от поредния изкачен връх на човешките възможности.
Поздрави за постинга.
цитирай
7. aman - Това за съкращението на разходите и ...
22.07.2011 11:44
Това за съкращението на разходите и за мен е притеснително. По притеснително е, че липсва особен обществен интерес вече към космическите изследвания и Космоса като бъдеща перспектива. Оставено е на волята на учените и политиците, а в тази конфигурация политиците винаги ще са решаващи, а както знаем те рядко решават нещата със стратегическо значение, особено при силни кратковременни дразнители.

Joysii, наистина е страхотен смисъла и съдържанието на тези няколко думи. Изразяват много повече, отколкото хиляди безсъдържателни и многословни излияния на разни политици и общественици. Така говорят наистина хората, които са уверени в това, което правят и в постигнатия резултат.

Благодаря Ви за коментарите, странно ми е, че темите, които може да наречем "хейтърски", политически или тези с някакви злободневни въпроси, вкл. и в блога ми добиват повече популярност и коментари. Това също е показателно за интереса и за липсата на мислене в перспектива, а това е притеснително. Ако жвотът ни е заключен между дебата магистрали или реформи, комунисти-антикомунисти, поредното убийство, поредната недомислица, споровете и мечтите за древно величие и т.н.... Наистина, къде отиваме ние? Не ме разбирайте погрешно, пиша си тук разни неща чат-пат защото са ме развълнували и искам да споделя мнението си по тях, а не за да събирам маса народ читатели, но наистина липсата на дискусия по тази тема и интерес към нея ме натъжава...
цитирай
8. joysii - Съвсем правилно разсъждавате в ...
05.08.2011 10:46
Съвсем правилно разсъждавате в горния коментар.Когато преди време попаднах тук, аз също си мислех,че този сайт е едно място, където хората споделят мисли,впечатления,чувства. Т.е. - очаквах да е супер забавно и интересно.
Да, ама проблемът не е в това какво се коментира и споделя, а КОЙ го прави. И КАК го прави.
Разочаровах се с времето. Естествено.Защото тук преобладаващият манталитет е доста посредствен или...хайде да го кажа по-мило-тук е пълно с хора,които не са ми по вкуса.Може отстрани да изглеждам като надута пуйка,но ...да млъквам, че нали и аз затова съм тук , в крайна сметка, къде другаде бих могла да ги дрънкам такива врели ,некипели.:):)
Вие сте от изключенията. Определено.
Поздрави и не се тревожете - напишете нещо за секси преживяване, ще се хареса:):). Шегувам се.
Вече за всичко е писано и сме потънали в скука и безразличие.Всеки има земни грижи и проблеми,които го убиват.Може би затова не се интересува толкова от мисии на НАСА.
Не се натъжавайте.Правете си постинги,които харесват на Вас.Това е по-важно.
Голямо умуване му дръпнах!Хайде - чао-чао.
цитирай
9. aman - Странното е, че интереса към НАСА и ...
06.08.2011 13:43
Странното е, че интереса към НАСА и космическите полети като че ли започна да намалява след края на Студената война и точо в периода, в който всичко беше наред от материална гледна точка и политическа в известен смисъл. Помня с какъв трепет навремето като деца следяхме всяка информация за изстрелян космически кораб, совалка, даваха постоянно репортажи по телевизията беше едно различно. Дори като се сравнят реакциите по повод разбиването на двете совалки, за Чаланджър беше далеч по човешка и масова и загрижена реакцията... Не зная, притеснително е това, че интересът на обществото към космоса като че ли намалява, а още по-притеснително е, че май и бюджетите намаляват и то драстично!
цитирай
10. vbu - Ще има пак Атлантис...
07.08.2011 12:09
... и още много нови кораби. Не всеки ден се правят велики открития. Понякога откриваме неизвестен остров, понякога цял континент. В настоящия етап от усвояването на космоса се натрупват познания и опит за дълготрайното пребиваване на хора далеч, много далеч от Земята - Марс, Венера, астероидите и още по-навън. МИР е може би най-важната стъпка от това пътешествие. И вече романтиката на космическата одисея е само за нас, романтиците, обикновенният човек не възприема нещата по този начин. Наистина, отидохме до Луната и какво? Донесохме куп камъни! Кому са притрябвали... Ще отидем и на Марс, но ако само отидем и се върнем, не сме направили нищо. Трябва и да останем! И това изисква средства, много средства. Милиарди и милиарди долари. И който ги даде няма да го направи за радост на Star Trek феновете. Ще иска да спечели нещо. А какво ли има на Марс което да носи печалба? Дори и целият да беше от злато, транспортирането до Земята би погълнало евентуалната печалба. Военните? Честно казано, ако ще правим от космоса военна база по-добре да си стоим тук.
От друга страна вярвам, че човечеството дружно ще съумее да намери своя път към космоса, своето място в него. Защото искаме и трябва да вървим напред ... и нагоре!
цитирай
11. aman - Да, МИР беше силен проект също, к...
07.08.2011 20:47
Да, МИР беше силен проект също, както и Международната космическа станция сега. Усилията, преди Марс трябва отново да се насочат според мен към Луната и възможността тя да се използва за предна база за Космически изследвания в по-далечния Космос и планетите и астроидите от Слънчевата система. Това е важно от научна гледна точка, защото първо би означавало създаване на постоянна извънземна база на друго космическо тяло - без този опит няма как да се мине, и второ би свалил значително цената на космическите полети и разхода на гориво за тези до Марс примерно и спътниците на Юпитер, защото ако отлетят корабите от Луната ще си спестят огромния разход на гориво и трудност при преодоляване на земното притегляне и земната атмосфера, които са основното перо в разходите за космическите полети....

Би трябвало човечеството да осъзнае и да мотивира разходването на тези средства, защото там е неговото бъдеще и шанс за оцеляване....
цитирай
Търсене

За този блог
Автор: aman
Категория: Други
Прочетен: 529024
Постинги: 80
Коментари: 585
Гласове: 897
Спечели и ти от своя блог!
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
Блогрол