Постинг
09.05.2011 17:25 -
Квотите за жените и за жените и квотите!
Ще каже някой какво да очакваш от мъж по темата за жените и квотите, освен да бъде върл противник. Ще кажа - да противник съм, но не защото съм мъж, а защото безкрайно уважавам жените, расъл съм в женска среда и съм имал щастието си в професионалния си път да срещна изключителни жени - професионалисти и мениджъри. Защо пиша тогава - защото това е едно ново 200. Европейският съюз обмисля въвеждането за квоти за жени на управленски позиции в бизнеса, в политиката и в администрацията. Еврочиновниците сметнали, че жените на въпросните позиции са малко, сметнали още че в Скандинавските държави имало повече жени на такива позиции и с това се обясняват добрите им икономически и управленски резултати, наточили калемите и преценили - до края на следващата година на принципа на саморегулация процента на жените в управленито да подгони 30%, ако не директива и хоп, задължително 30% с перспектива задължението да стане 40% и така нататък.
Естествено милата ни родна България не може да изостане от тези процеси. Миналата седмица се проведе среща, в която основно участваха представителки на 100 те най-влиятелни жени в България, посланника на Норвегия и с изявление се включи Вивиян Рединг, съотвения отговарящ и за тази хубост европейски еврокомисар. Да започнем от нея - каза си го в прав текст - ако не вкарате жени доброволно на управленски позиции следва задължително, ама няма неискам няма недей, няма икономическа, политическа логика, няма местни традиции - тва е сметнали чиновницити, имало вече в Норвегия, Швеция, Исландия, Франция значи трябва да има навсякъде.
Да погледнем дебата от общото към частното, а след това от частното към общото:
1. Това е дебат на застаряващи дами, постигнали с много труд своят личен успех (с цялото ми уважение към успеха и възрастта им), с разбити семейства и рядко с повече от едно дете;
2. Това е дебат противоречащ на всички демократични принципи - от момента, в който жените имат равни избирателни права и еднакъв достъп до икономическия живот, стопанската история на Европа и демократичния свят познава стотици и стотици жени успешни мениджъри и политици, еталон за поведение за тези, които искат да следват тези успехи;
3. Налагането на подобни квоти е антиевропейско по същество поведение - европа (с изключение на Албания и Турция) е континент страдащ от изключително тежка демографска криза и изкривена демография (продуктивни са малцинствените, нискообразовани и с нисък социален статус групи). Натискът към жените да правят на всяка цена и по квоти кариера, означава точно това, което означава - по-малко деца, по-малко майчина грижа над децата, мултиплициращ се демографски проблем и колапс на европейската цивилизация, такава каквато я познаваме;
4. Налагането на квоти създава условия за обратна дискриминация - т.е. в един борд на директорите или парламентарна група може да има 100% жени, но не повече от 50% (в крайния вариянт) мъже.
5. Въвеждането на квоти за по-многобройния сегмент от населението на Европа (и света) ще доведе до лавинообразно желание за квоти по всякакви и всевъзможни признаци - религиозен, етнически, сексуален и т.н. и т.н. И като се подредят всички квоти - всъшност кой ще работи?
6. Вкарването на квоти в бизнеса е в разрез с всички правила на свободната икономика, договаряне и право на труд. Един топ-мениджър ще трябва вместо да създава печеливш управленски екип, да мисли за квоти и ограниченията, които те му налагат. Не зная кой в европейския свят все още има илюзия, че ако собственика, акционерите или други хора на решаващи позиции знае, че една жена има качествата и компетенциите да управлява добре бизнеса и да носи повече печалба, ще пренебрегне това заради някакъв ретрограден сексизъм (може би отговора на този въпрос се крие в точка 1 - това е дебат на застаряващи жени със сложна житейска и професионална реализация по пътя към успеха). И да има такива някъде и някак си, то те са обречени.
7. Универсалните права и разбирания за демокрация предполагат, че хората се делят на можещи и неможещи - тяхното можене или неможене не зависи от пола, расата, етноса, сексуалната ориентация, болести и т.н., а от техния ум, амбиция, способности и умение да се конкурират в един свободен пазар. Квотите са в пълен ущърб на тези универсални принципи, още повече, когато става въпрос за Европа и още повече, когато става въпрос за делене по полов признак, където дискриминация няма.
8. Кой ще плати цената за квотите - вариантите, които има един бизнес при въвеждането им е - за да запази сегашния си (предполагаемо доминиран от мъже мениджмънт) или ще трябва да уволни определен брой мъже - независимо от това колко способни и полезни за работата са, как са се доказали и какво могат и знаят и да назначи съответния брой равни или по-добри по квалификация, умения, опит и амбиции жени или ако иска да запази тези мъже ще трябва да разшири състава на управителните органи до необходимия брой - как става това със създаване на необходими и присъщи за бизнеса позиции или чрез създаването на синекурни длъжности, които да бъдат съответно "оквотени". Е, кой освен някой не особено мислещ чиновник има нужда от подобна операция и от чий джоб ще излязат парите за новите длъжности, или кой ще поеме отговорност ако компаниите имат проблеми в резултат на напусналите ги заради квотите кадърни мениджъри (госпожа Рединг, едва ли ще поеме такава);
9. Досега обвиняваха жените, че успяват в мъжкия свят благодарение на умело търгуване със своята женственост, сега към това ще се добави и далеч по-обидното (да управляваш ефективно своята женственост си заслужава уважение), тя е от квотата. Всяка жена мениджър след въвеждането на въпросните квоти ще трябва да се бори с това и да отговаря за себе си, а и за пред света дали е на тази позиция защото е кадърна и можеща или защото е от "квотата". На тези от "квотата" във всяка една бизнес организация ще се гледа като втора ръка мениджъри.
10 И накрая - къде отиде идеята за Европа на ценностите, Европа на равните възможности, Европа на специфичните култури, като това си е директно социално инженерство, изкарано от най-мракобесния инструментариум на СОЦА, където Компартията казваше колко жени, колко мъже, какви, кога, как и т.н., за да функционира добре зреещото, зрялото, презрялото и увехнало социалистическо общество. Да не говорим за това, кой ще поеме гаранция, че успехите в Скандинавските държави наистина се дължат на квотите (ами те си бяха успешни и преди въвежданети им) и кой ще поеме отговорност, ако след масовото им европейско въвеждане не се почувства никаква или пък има негативни икономически или обществени последици.
И малко за дебата на българска почва. В добавка с всичко казано, привнасянето на механични европейски примери и модели е в разрез с българската култура и убива и без това все по-отиващите си български традиции. Българската жена винаги е взимала важна обществена роля, тя за разлика от западните и особено протестантски общества винаги е била "Господарка на дома". Съвременните рецидиви от типа "мама го гледа докато порастне, жена му след това" сега звучат комично, но всъшност изразяват точно тази загубена след унищожаването на българското село позиция на българската жена - на господарка на дома. Достатъчно е да се вгледаме само в литературните образи, които ни е оставило онова време (Дори да се посмеем на това, колко пъти жената на Софроний Врачански го е пердашела - по негови свидетелства), за да разберем, че жената в България не е западната "домакиня" скучаеща по цял ден и чакаща да и се случи нещо... инетерсно.
Нещо повече - не познавам българска жена, която да има качества и амбиция за успех в дадена област, която да не е успяла. Това сигурно важи и за жените по целия свят, но не бих могъл да правя такива обобщения - българската жена, компетентата и знаеща какво иска, знае как и умее да го постигне. Нейното постоянство и амбиция могат да бъдат пословични, за разлика от тези на българския мъж, който при равни качества и възможности вероятно ще загуби конкуренцията с жената, поради простата причина, че нещо друго може да "изникне" или да го "разсее" по пътя му.
Само за простичък пример и без квоти най-хваления сектор от българската икономика - финансовата сфера е доминирана от жени, същото се отнася до медиите, образованието и много други сектори на обществения, културния и бизнес живот на страната. Не случайно, между другото в тези статистики присъствието на българки на висши постове в бизнеса е по-високо от средно европейското - жената иска, може и постига желаното - това е българската формула. За съжаление не така мисли г-жа Меглена Кунева, специално ще я отлича, защото точно нейното мнение и като потенциален силен кандидат за президент на България (за която гласувах на евроизборите). Тя не просто защити необходимостта от квоти, но обяви, че такива така или иначе ще има... Ама защо така? И дали така ще представлява нашите интереси като стане президент - не ни ли стигат президенти скачащи като някой определен посланник свирне даже на кучето в градинката на посолството, ами сега трябва да скачаме преди ЕС дори да е свирнал. За разлика от нея, г-жа Фъндъкова, за която не съм гласувал изрази обратното на това мнение и заяви, че би се обидила, ако избора и за кмет на София е резултат от квотно участие. Ако на ГЕРБ им стигне акъл да я издигнат за президент (ама кой ще намерят за издигнат за кмет на София???), дори само за това и изказване тя спечели моя глас, така както г-жа Кунева го загуби.
И накрая къде всъшност е истинския дебат за жените? И в България и в ЕС? Той не е за измислените "стъклени похлупаци и тавани", които жените не можели да преминат, щот ако решат те това го могат и с ритник, а за съвсем други групи жени, които не се борят за членство по бордове и за висши политически постове. Става въпрос за масовата жена, жената, която работи ежедневно и която дава основната част от БВП както на България, така и на ЕС. Е простичкият въпрос е, дали навсякъде, във всички фирми, учреждение и бизнеси заплащането на жените е равно на това на мъжете, когато те заемат едни и същи позиции? Нека който иска да направи тази статистика и ще лъсне една наистина грозна истина, ча в началото на 21 век, когато всяка една жена може да стане президент, премиер или каквото си пожелае без никакви квоти, то онези редовите жени, които се трудят, раждат деца, гласуват, грижат се за семейства и т.н. всъшност взимат по-малко от мъжете на същите позиции. И къде е реакцията на г-жа Рединг по този въпрос? Ама е трудно! Лесно е да видиш там статистиките, които засягат по-малко от 10-20% от населението и са публични и някак си чистички и спретнати, където можеш да влиаеш административно, а доста по-различно е да се омесиш там в масовото, където няма блясък, лъскави дискусии в луксозни студия и коктейлен, чиновнически ентусиазъм, а там дето наистина още битува ретроградния сексизъм, експлоатация, дискриминация и дори в някои случаи насилие. Е, аз казвам нека ЕС и българскитеи дами на високи постове намерят решение на това уравнение и направят необходимото обществения статус на жената и на всички неравностойни групи да бъде изравнен и равен за всички, равните възможности за всички да не значат празни думи и политически декларации преди избори, пък тогава да поговорим за квоти, висш мениджмънт, политици и т.н.
Между другото, докато пишех този пост се сетих, че имаше една партия (от която произлиза и г-жа Кунева), която се гордееше, че осигурила равен достъп на жени в управлението... Не си спомням българите да се гордеят с това управление (не че то не излъчи и свестни жени де), а все по-малко са и хората, които се сещат или си спомнят за тази партия. Зная, че е нелепо да се задава този въпрос, защото няма връзка между двете неща, но с оглед на квотната дискусия не мога да се стърпя да попитам "Ами дали за този крах не са отговорни жените?"
Естествено милата ни родна България не може да изостане от тези процеси. Миналата седмица се проведе среща, в която основно участваха представителки на 100 те най-влиятелни жени в България, посланника на Норвегия и с изявление се включи Вивиян Рединг, съотвения отговарящ и за тази хубост европейски еврокомисар. Да започнем от нея - каза си го в прав текст - ако не вкарате жени доброволно на управленски позиции следва задължително, ама няма неискам няма недей, няма икономическа, политическа логика, няма местни традиции - тва е сметнали чиновницити, имало вече в Норвегия, Швеция, Исландия, Франция значи трябва да има навсякъде.
Да погледнем дебата от общото към частното, а след това от частното към общото:
1. Това е дебат на застаряващи дами, постигнали с много труд своят личен успех (с цялото ми уважение към успеха и възрастта им), с разбити семейства и рядко с повече от едно дете;
2. Това е дебат противоречащ на всички демократични принципи - от момента, в който жените имат равни избирателни права и еднакъв достъп до икономическия живот, стопанската история на Европа и демократичния свят познава стотици и стотици жени успешни мениджъри и политици, еталон за поведение за тези, които искат да следват тези успехи;
3. Налагането на подобни квоти е антиевропейско по същество поведение - европа (с изключение на Албания и Турция) е континент страдащ от изключително тежка демографска криза и изкривена демография (продуктивни са малцинствените, нискообразовани и с нисък социален статус групи). Натискът към жените да правят на всяка цена и по квоти кариера, означава точно това, което означава - по-малко деца, по-малко майчина грижа над децата, мултиплициращ се демографски проблем и колапс на европейската цивилизация, такава каквато я познаваме;
4. Налагането на квоти създава условия за обратна дискриминация - т.е. в един борд на директорите или парламентарна група може да има 100% жени, но не повече от 50% (в крайния вариянт) мъже.
5. Въвеждането на квоти за по-многобройния сегмент от населението на Европа (и света) ще доведе до лавинообразно желание за квоти по всякакви и всевъзможни признаци - религиозен, етнически, сексуален и т.н. и т.н. И като се подредят всички квоти - всъшност кой ще работи?
6. Вкарването на квоти в бизнеса е в разрез с всички правила на свободната икономика, договаряне и право на труд. Един топ-мениджър ще трябва вместо да създава печеливш управленски екип, да мисли за квоти и ограниченията, които те му налагат. Не зная кой в европейския свят все още има илюзия, че ако собственика, акционерите или други хора на решаващи позиции знае, че една жена има качествата и компетенциите да управлява добре бизнеса и да носи повече печалба, ще пренебрегне това заради някакъв ретрограден сексизъм (може би отговора на този въпрос се крие в точка 1 - това е дебат на застаряващи жени със сложна житейска и професионална реализация по пътя към успеха). И да има такива някъде и някак си, то те са обречени.
7. Универсалните права и разбирания за демокрация предполагат, че хората се делят на можещи и неможещи - тяхното можене или неможене не зависи от пола, расата, етноса, сексуалната ориентация, болести и т.н., а от техния ум, амбиция, способности и умение да се конкурират в един свободен пазар. Квотите са в пълен ущърб на тези универсални принципи, още повече, когато става въпрос за Европа и още повече, когато става въпрос за делене по полов признак, където дискриминация няма.
8. Кой ще плати цената за квотите - вариантите, които има един бизнес при въвеждането им е - за да запази сегашния си (предполагаемо доминиран от мъже мениджмънт) или ще трябва да уволни определен брой мъже - независимо от това колко способни и полезни за работата са, как са се доказали и какво могат и знаят и да назначи съответния брой равни или по-добри по квалификация, умения, опит и амбиции жени или ако иска да запази тези мъже ще трябва да разшири състава на управителните органи до необходимия брой - как става това със създаване на необходими и присъщи за бизнеса позиции или чрез създаването на синекурни длъжности, които да бъдат съответно "оквотени". Е, кой освен някой не особено мислещ чиновник има нужда от подобна операция и от чий джоб ще излязат парите за новите длъжности, или кой ще поеме отговорност ако компаниите имат проблеми в резултат на напусналите ги заради квотите кадърни мениджъри (госпожа Рединг, едва ли ще поеме такава);
9. Досега обвиняваха жените, че успяват в мъжкия свят благодарение на умело търгуване със своята женственост, сега към това ще се добави и далеч по-обидното (да управляваш ефективно своята женственост си заслужава уважение), тя е от квотата. Всяка жена мениджър след въвеждането на въпросните квоти ще трябва да се бори с това и да отговаря за себе си, а и за пред света дали е на тази позиция защото е кадърна и можеща или защото е от "квотата". На тези от "квотата" във всяка една бизнес организация ще се гледа като втора ръка мениджъри.
10 И накрая - къде отиде идеята за Европа на ценностите, Европа на равните възможности, Европа на специфичните култури, като това си е директно социално инженерство, изкарано от най-мракобесния инструментариум на СОЦА, където Компартията казваше колко жени, колко мъже, какви, кога, как и т.н., за да функционира добре зреещото, зрялото, презрялото и увехнало социалистическо общество. Да не говорим за това, кой ще поеме гаранция, че успехите в Скандинавските държави наистина се дължат на квотите (ами те си бяха успешни и преди въвежданети им) и кой ще поеме отговорност, ако след масовото им европейско въвеждане не се почувства никаква или пък има негативни икономически или обществени последици.
И малко за дебата на българска почва. В добавка с всичко казано, привнасянето на механични европейски примери и модели е в разрез с българската култура и убива и без това все по-отиващите си български традиции. Българската жена винаги е взимала важна обществена роля, тя за разлика от западните и особено протестантски общества винаги е била "Господарка на дома". Съвременните рецидиви от типа "мама го гледа докато порастне, жена му след това" сега звучат комично, но всъшност изразяват точно тази загубена след унищожаването на българското село позиция на българската жена - на господарка на дома. Достатъчно е да се вгледаме само в литературните образи, които ни е оставило онова време (Дори да се посмеем на това, колко пъти жената на Софроний Врачански го е пердашела - по негови свидетелства), за да разберем, че жената в България не е западната "домакиня" скучаеща по цял ден и чакаща да и се случи нещо... инетерсно.
Нещо повече - не познавам българска жена, която да има качества и амбиция за успех в дадена област, която да не е успяла. Това сигурно важи и за жените по целия свят, но не бих могъл да правя такива обобщения - българската жена, компетентата и знаеща какво иска, знае как и умее да го постигне. Нейното постоянство и амбиция могат да бъдат пословични, за разлика от тези на българския мъж, който при равни качества и възможности вероятно ще загуби конкуренцията с жената, поради простата причина, че нещо друго може да "изникне" или да го "разсее" по пътя му.
Само за простичък пример и без квоти най-хваления сектор от българската икономика - финансовата сфера е доминирана от жени, същото се отнася до медиите, образованието и много други сектори на обществения, културния и бизнес живот на страната. Не случайно, между другото в тези статистики присъствието на българки на висши постове в бизнеса е по-високо от средно европейското - жената иска, може и постига желаното - това е българската формула. За съжаление не така мисли г-жа Меглена Кунева, специално ще я отлича, защото точно нейното мнение и като потенциален силен кандидат за президент на България (за която гласувах на евроизборите). Тя не просто защити необходимостта от квоти, но обяви, че такива така или иначе ще има... Ама защо така? И дали така ще представлява нашите интереси като стане президент - не ни ли стигат президенти скачащи като някой определен посланник свирне даже на кучето в градинката на посолството, ами сега трябва да скачаме преди ЕС дори да е свирнал. За разлика от нея, г-жа Фъндъкова, за която не съм гласувал изрази обратното на това мнение и заяви, че би се обидила, ако избора и за кмет на София е резултат от квотно участие. Ако на ГЕРБ им стигне акъл да я издигнат за президент (ама кой ще намерят за издигнат за кмет на София???), дори само за това и изказване тя спечели моя глас, така както г-жа Кунева го загуби.
И накрая къде всъшност е истинския дебат за жените? И в България и в ЕС? Той не е за измислените "стъклени похлупаци и тавани", които жените не можели да преминат, щот ако решат те това го могат и с ритник, а за съвсем други групи жени, които не се борят за членство по бордове и за висши политически постове. Става въпрос за масовата жена, жената, която работи ежедневно и която дава основната част от БВП както на България, така и на ЕС. Е простичкият въпрос е, дали навсякъде, във всички фирми, учреждение и бизнеси заплащането на жените е равно на това на мъжете, когато те заемат едни и същи позиции? Нека който иска да направи тази статистика и ще лъсне една наистина грозна истина, ча в началото на 21 век, когато всяка една жена може да стане президент, премиер или каквото си пожелае без никакви квоти, то онези редовите жени, които се трудят, раждат деца, гласуват, грижат се за семейства и т.н. всъшност взимат по-малко от мъжете на същите позиции. И къде е реакцията на г-жа Рединг по този въпрос? Ама е трудно! Лесно е да видиш там статистиките, които засягат по-малко от 10-20% от населението и са публични и някак си чистички и спретнати, където можеш да влиаеш административно, а доста по-различно е да се омесиш там в масовото, където няма блясък, лъскави дискусии в луксозни студия и коктейлен, чиновнически ентусиазъм, а там дето наистина още битува ретроградния сексизъм, експлоатация, дискриминация и дори в някои случаи насилие. Е, аз казвам нека ЕС и българскитеи дами на високи постове намерят решение на това уравнение и направят необходимото обществения статус на жената и на всички неравностойни групи да бъде изравнен и равен за всички, равните възможности за всички да не значат празни думи и политически декларации преди избори, пък тогава да поговорим за квоти, висш мениджмънт, политици и т.н.
Между другото, докато пишех този пост се сетих, че имаше една партия (от която произлиза и г-жа Кунева), която се гордееше, че осигурила равен достъп на жени в управлението... Не си спомням българите да се гордеят с това управление (не че то не излъчи и свестни жени де), а все по-малко са и хората, които се сещат или си спомнят за тази партия. Зная, че е нелепо да се задава този въпрос, защото няма връзка между двете неща, но с оглед на квотната дискусия не мога да се стърпя да попитам "Ами дали за този крах не са отговорни жените?"
Тагове:
Скандално! Какво идва след националните ...
Фондовете на ЕС - предпоставка за корупц...
Георги Марков: И в Би Би Си няма свобода...
Фондовете на ЕС - предпоставка за корупц...
Георги Марков: И в Би Би Си няма свобода...
Следващ постинг
Предишен постинг
Ще ми е супер интересно да чуя Вашето мнение,в този дебат. Не съм казал, че дебата е на "застаряващи жени", казвам и то лесно може да се провери статистически, че жените промотиращи тази идея и защитаващи квотите (и в България и в ЕС) са с такъв профил - с цялото ми уважение към техните професионални умения, обществени постижения и мениджърски качества. Не съм го казал това, за да ги обидя, просто е факт. И е факт, че мнозинството от тези жени са жертвали всичките тези неща, за да постигнат тази кариера. Въпрос на личен избор и на лична мотивация, а не на квоти обаче!
цитирайче Европейският съюз е една голяма измама. И квотите за жените е поредния прах по вятъра.
цитирайНе е измама той, съвсем реален си е, просто чиновниците са твърде много и твърде добре платени, та затова е необходимо да отчитат, че вършат нещо. В резултат постоянно се измислят някакви щуротии, повечето безполезни, но за сметка на това с помпозни имена, големи бюджети и много отчетни форми, екшън планове и хартия тонове изписана, за да се докаже, че е важно!
цитирайПодкрепям разсъжденията Ви - със същия успех можех и аз да напиша този пост.
цитирайБлагодаря, да видим, обаче ако се обзаведем с г-жа Кунева като президент, май ще трябва много от нас да пишем такива постове и не само, не правя политическа агитация, но хъса, с който тя заяви как щом е европейско ще се въведе задължително и няма какво да се дебатира, а трябва да се готвим ме впечатли ярко!
цитирайТърсене
Блогрол
