Ще си спомниш ти за мен като вятър в косите си
ще потърсиш нейде мен като слънчев лъч в очите ти
ще ми чуеш пак гласът като песен недовършена

Сияние в сумрачния оттенък
На ежедневна сивота
В пустинята омайно цвете

Китарата проплака първия акорд, след него втори, трети. Пръстите на китариста се движеха неуморно по грифа и караха обикновената кухарка да пее така както и с думи и звуци, които дори не си бях представял, че могат да бъдат извлечени от ...